Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 35

Така и стори, покорно и колкото се може по-бързо, макар че коравият камък нарани краката му.

Жената бавно започна да обикаля около него, давайки му възможност добре да огледа изкусителните й форми. Дори дръпна главата му назад, принуждавайки го да спре очи върху несъмнено красивото й лице.

— Джерлис — гальовно измърка тя.

Приведе се над него, сякаш се канеше да го целуне, ала вместо това яростно го зашлеви. Той инстинктивно посегна към оръжията си, но бързо се овладя, когато си припомни в какво положение се намира.

Джерлис продължаваше да обикаля около него, мълвейки нещо.

— Иблит! — не спираше да повтаря тя. — Измет!

— Аббан! — отвърна той, както му беше казал Джарлаксъл. — Съюзник!

— Аббан дел дартиир! — изкрещя тя, а ръката й се стовари върху тила му и замалко не го просна по очи на земята.

Той не бе сигурен какво точно означават думите й, ала подозираше, че така Мрачните наричат своите родственици (и най-омразни врагове) от Повърхността. Този път беше загазил сериозно!

— Аббан дел дартиир! — още по-силно извика тя, а трите жила на камшика се впиха в дясното му рамо.

Жестокият удар го събори, ръката му се вкопчи в грозната рана, опитвайки се да потисне вцепеняващата болка.

Джерлис отново стовари бича си, този път върху гърба му, ала рязкото движение на мъжа донякъде го предпази.

Мислите му бясно препускаха. Знаеше, че трябва да действа светкавично. Нападателката му продължаваше да го предизвиква, камшикът й плющеше и се врязваше в разкървавения му гръб. Сигурен бе, че я е изненадал докато отива на тайна мисия (досущ като неговата) и не му беше никак трудно да се досети какво го очаква. Джерлис нямаше да го остави да си тръгне жив.

Един от ремъците на бича се обви около врата му и го зашемети. Дясната му ръка, обезсилена от скверната магия на трите жила, все още бе съвсем безчувствена.

Само че сега всяко забавяне щеше да му струва живота. Здравата му ръка се насочи към кортика, който висеше над дясното му бедро, ала после мъжът сякаш се сети за нещо друго и посегна към сабята си.

— Аббан дел дартиир! — за пореден път просъска Джерлис и отново замахна.

Мъжът се обърна светкавично и оръжието му, изковано под слънчевите лъчи на Повърхността, срещна камшика й с яден блясък. Последва взрив от зелена светлина и един от ремъците тупна отсечен на земята, докато друг от оцелелите успя да избегне свирепата сабя и изплющя през лицето му.

— Дживвин! — Джерлис очевидно приемаше съпротивата на безпомощния (според нея) мъж като весела игра — май добре щеше да се позабавлява, преди да го довърши.

— Поиграй си с това! — прошепна той и се хвърли към нея с високо вдигната сабя.

Отгоре му се спусна черно кълбо.

— Дживвин! — доволно се разсмя тя и замахна за нов удар с жестокия си бич.

Само че противникът й не за първи път се биеше с елфи на мрака — за нейна огромна изненада в магическата тъма нямаше никой.