Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 33

— До края на дните си ли смяташ да разбъркваш тази жарава? — дръзко попита Кати-Бри, мъчейки се да предизвика гордостта му и да го накара да реагира.

— Защо не — бездушно отвърна баща й.

Кати-Бри въздъхна и нарочно отметна плаща си така, че магическата маска и камата на Ентрери се показаха. Въпреки че бе твърдо решена да тръгне сама и нямаше никакво намерение да му обяснява какво си е наумила, младата жена отчаяно се молеше баща й да ги забележи.

Минутите минаваха, бавни и потискащи, а единственият звук, който нарушаваше угнетяващата тишина, бе попукването на огъня от време на време и съсъкът на суровите цепеници.

— Ще се върна, когато реша — отсече разочарованата жена и тръгна към вратата.

Бруенор разсеяно й махна, но и този път не я погледна.

Кати-Бри поспря на вратата, после я отвори и тихичко я затвори, без да излиза от стаята. Изчака още няколко минути, сякаш не можеше да повярва, че баща й наистина ще продължи да си стои просто така и разсеяно да разбърква огъня. После безшумно прекоси стаята и се шмугна в отворената врата, която отвеждаше до спалнята му.

Много внимателно отиде до, солидното дъбово писалище (дар от хората на Уолфгар, върху чиято гладка, блестяща повърхност на няколко места бе издялан образът на Щитозъб, могъщия боен чук, който Бруенор беше изковал за своето момче). Въпреки че всеки миг й беше ценен (трябваше да свърши онова, за което бе дошла, преди джуджето да се досети какво си е наумила), младата жена не можеше да не спре за миг, внезапно връхлетяна от безброй спомени за русокосия варварин. Никога нямаше да се оправи от тази загуба, знаеше това. Ала знаеше също така, че времето на безутешна, вцепеняваща скръб рано или късно трябва да отмине — животът бе пред нея и тя трябваше да продължи да го живее, независимо колко наранено бе сърцето й. Особено сега, когато един от приятелите й се бе отправил към страшна опасност!

В каменно ковчеже, поставено върху красивото писалище, тя откри онова, което търсеше: неголям медальон, окачен на сребърна верижка. Изящният предмет беше дар от Алустриел, повелителката от Града на сребърната луна. При първото им минаване през Митрил Хол, приятелите бяха видели Бруенор да полита към смъртта на гърба на един пламнал дракон, само че той бе успял да се спаси и дори се беше измъкнал, макар по онова време Сребърните зали да гъмжаха от злите сиви джуджета, наречени дуергари. С помощта на лейди Алустриел, Бруенор откри дъщеря си в Дългата седловина, малко селце на югоизток от Митрил Хол. Дризт и Уолфгар обаче ги нямаше — бяха се отправили по следите на злия убиец Артемис Ентрери, който държеше в плен Риджис.

Именно тогава Сребърната лейди беше подарила медальона на Бруенор. Във вътрешността на вълшебния предмет беше скрит образът на Дризт и с помощта на вълните магическа топлина, които се излъчваха от него, джуджето можеше да разбере къде се намира елфът във всеки един момент.