Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 32

— Работя по въпроса — отвърна Кати-Бри, искрено благодарна за възможността за миг да се поотпусне. — Имаш думата ми, че откакто се познаваме, не съм я бръснала нито веднъж.

И тя приятелски го потупа по главата, за което съжали миг по-късно, когато пръстите й се покриха с дебел слой мазнина.

— Туй се казва добро момиче! — похвали я бесовойнът, после забеляза друга муха и се втурна да я гони.

— Къде си тръгнала? — грубо се намеси Бруенор, без дори да я изчака да го поздрави.

Кати-Бри тъжно въздъхна при вида на смръщеното му лице. Какво не би дала, за да го види да се усмихва както някога! Не пропусна да забележи раната на челото му — говореше се, че преди няколко дена Бруенор бе изпаднал в ярост и бе пробил яка дървена врата с глава, докато две от по-младите джуджета всячески се опитвали да го укротят. Раната, заедно с ужасяващия белег, който обезобразяваше лявата половина на лицето му, както и липсващото око, му придаваха наистина сломен вид!

— Къде си тръгнала? — гневно повтори Бруенор.

— Към Заселническа твърдина — излъга младата жена. — Племето на Уолфгар се кани да му издигне погребална могила.

Кати-Бри се изненада от лекотата, с която бе изрекла лъжата си. Вярно, че винаги бе успявала да омае коравото джудже, нерядко с помощта на полуистини и игри на думи, с които скриваше това-онова, ала никога досега не си бе позволявала да го излъже в очите.

Бързо прогони мимолетното угризение, като си напомни колко много неща зависят от успеха на начинанието й.

— Искам да отида, преди да са започнали — рече тя и смело срещна погледа му. — Ако ще я правят, нека бъде както трябва. Това е най-малкото, което Уолфгар заслужава.

Здравото око на Бруенор потъмня, той извърна глава и отново се зае да разбърква огъня. Само почти незабележимото му кимване показа, че е чул думите на дъщеря си. В Митрил Хол за никого не беше тайна, че кралят не обича да се говори за Уолфгар; дори бе ударил един свещенослужител, имал неблагоразумието да настоява, че да се постави Щитозъб на почетно място в Залата на Думатоин, противоречи на традицията, тъй като оръжието не е било собственост на войн от джуджешката раса.

Изведнъж Кати-Бри осъзна, че доспехите на бесовойна вече не скърцат и изненадано се обърна. Пуент стоеше до вратата и отчаяно се взираше в увисналите рамене на своя крал. Когато срещна погледа й, той кимна мрачно и тихичко (поне доколкото бе възможно за един бесовойн в пълно бойно, при това доста ръждясало, снаряжение) излезе от стаята.

Окаяният вид на Бруенор Бойния чук явно нараняваше не само Кати-Бри.

— Всички ти съчувстват — обърна се тя към баща си, но той сякаш не я чу. — Всички в Митрил Хол говорят с топлота за ранения си крал.

— Затваряй си устата! — едва-едва пророни джуджето, без да откъсва поглед от тлеещата жар.

Празна заплаха, с болка си помисли Кати-Бри, още едно напомняне за развалината, в която се бе превърнал някога гордият Бруенор Бойния чук. Съвсем доскоро, ако Бруенор кажеше на някого да си затвори устата, то този някой или го правеше начаса или той я затваряше вместо него. Ала след „битката“ със свещенослужителя и тази с вратата, огънят в гърдите на Бруенор, досущ като пламъците в камината, беше изгаснал сякаш завинаги.