Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 31

— Сигурна бях, че с К’иорл ще е по-трудно — обясни тя. — А чакането щеше да я изнерви още повече и да я направи съвсем несговорчива. Мез’Барис е много по-уравновесена, освен това по-лесно ще види изгодата, която може да извлече от предложението ми. Тя ще се съгласи на война с джуджетата.

Двамата се отправиха към цилиндричната стаичка, където Сос’Умпту вече ги очакваше.

— Пък и — добави матроната и се разсмя, — какъв друг избор й остава сега, когато и дом Облодра се присъедини към съюза ни?

„Наистина няма равна на себе си, мислено се възхити Джарлаксъл, просто няма равна на себе си.“ С един последен, замечтай поглед към брилянтите, инкрустирани в трона, и примирена усмивка, той последва двете жени навън.

Глава 4

Огънят в очите й

Кати-Бри се уви със сивия си плащ, за да скрие маската и камата, които Риджис й бе дал. Когато наближи стаята на Бруенор, усети, че я обземат смесени чувства — хем й се искаше да го открие там, хем се надяваше да го няма.

Как би могла да тръгне, без да го види? Ала след смъртта на Уолфгар, баща й се бе превърнал в бледо подобие на предишното джудже — смазан от скръб, той бе заприличал на немощен старец, който търпеливо чака смъртта си. Не искаше да го вижда така, не искаше това да е последният спомен, който да отнесе от него в Подземния мрак.

Накани се да почука, ала вместо това лекичко открехна вратата и надникна вътре. Близо до горящата камина стоеше едно джудже, ала това не бе Бруенор. Тибълдорф Пуент подскачаше в кръг и очевидно се опитваше да хване някаква досадна муха. Както винаги, бесовойнът носеше странните си доспехи, беше надянал дори ошипените ръкавици и наколенници, както и останалите островърхи приспособления, стърчащи от всеки възможен ъгъл. Желязото скърцаше по-пронизително отвсякога, един от най-дразнещите звуци, които Кати-Бри бе чувала през живота си. Този път обаче, Пуент беше свалил поне сивия шлем, който с дългия си, остър шип бе висок почти колкото самия него. Кати-Бри, която досега май не го бе виждала гологлав, установи, че бесовойнът е почти плешив, с изключение на няколко мазни черни кичура, които се спускаха покрай лицето му и се сливаха с гъстата брада.

Младата жена побутна вратата още малко. Бруенор седеше край полузагасналата камина и разсеяно се опитваше да обърне един тлеещ пън. При вида на унилите усилия на баща си да разпали огъня, Кати-Бри усети как сърцето й се свива от болка. Още помнеше дните, когато необузданото джудже просто щеше да бръкне в огъня и да обърне упоритото дърво с голи ръце.

С един поглед към усърдно предъвкващия Пуент (Кати-Бри силно се надяваше, че неизвестното „лакомство“ не е някоя муха), тя влезе в стаята, като преди това не пропусна да се увери, че плащът й скрива маската и изумрудената кама.

— Хей, ти! — провикна се бесовойнът, хрупайки шумно и Кати-Бри, погнусена, не можа да не се запита какво толкова има за дъвчене в една съвсем малка муха. — Кога ще си пуснеш брада? — поздрави той както обикновено — още от първата им среща, Пуент не спираше да й повтаря, че една брада ще я направи неизмеримо по-привлекателна.