Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 25

Когато ставаше дума за магия, всичко бе възможно. Джарлаксъл се усмихна, без да сваля изпитателен поглед от боеца пред себе си. Наемникът обожаваше екзотичната магия, а нямаше място в Мензоберанзан с повече вълшебни предмети, отколкото домът на рода Баенре.

Като помещението, в което се намираше сега — съвсем обикновена на пръв поглед цилиндрична стаичка с дупка в тавана вляво от него и още една на пода вдясно.

Наемникът кимна на Дантраг, изчака го да махне с ръка и застана под отвора в тавана. Тялото му изтръпна, когато магията го пое и бавно го издигна във въздуха, нагоре към второто, а после и към третото ниво на могилата. Стаичката, в която се озова, бе досущ като предишните две и Джарлаксъл тъкмо се канеше да задейства механизма, който отваря вратата, когато Дантраг се присъедини към него и му даде знак да продължи нагоре, към четвъртото ниво и покоите на матроната.

Защо там, зачуди се наемникът, докато отиваше към отвора в тавана. Личната тронна зала на матроната — майка? Обикновено гостите бяха отвеждани в третото ниво на могилата.

— Матрона Баенре има друг посетител — безмълвно обясни Дантраг, когато главата на Джарлаксъл се показа от дупката.

Наемникът кимна и направи крачка встрани. Вместо да отиде към вратата обаче, Дантраг извади шепа сребрист прах от кесията си, после му смигна и хвърли прашинките към стената зад гърба си. Вълшебното вещество засия и бързо се превърна в плетеница от паяжинни нишки, които се разделиха в средата и образуваха голям отвор.

— След теб — учтиво рече Дантраг на езика на жестовете.

Джарлаксъл изпитателно се взря в него, опитвайки се да отгатне дали не бе попаднал в капан. Откъде можеше да бъде сигурен, че порталът, който очевидно отвеждаше към друго измерение, няма да го запрати в някоя пъклена равнина?

Малцина успяваха да устоят на проницателния поглед на наемника, ала Дантраг бе достоен съперник — лицето му остана напълно спокойно, красивите, изсечени черти с нищо не издадоха какво е намислил. Джарлаксъл се колеба само миг, после смело прекрачи прага — Дантраг бе прекалено горд, за да си послужи с толкова очевидна измама. Ако Повелителят на меча наистина искаше да го отстрани от пътя си, щеше да го стори с оръжие, а не с магьоснически уловки.

Двамата се озоваха в малка стаичка извън измеренията, откъдето виждаха какво става в приемната зала.

Там, върху голям сапфирен престол, седеше престарялата матрона, а лицето й бе прорязано от безброй паяжинено-тънки бръчки. Само че Джарлаксъл почти не я погледна — пламнали с жаден блясък, очите му не се откъсваха от великолепния трон. Наблюдателният Дантраг, който прекрасно разбираше какво бе развълнувало наемника така, тихичко се засмя. Върху облегалките, там, където матрона Баенре държеше ръцете си, бяха инкрустирани два огромни диаманта, големи колкото птичи яйца.