Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 24

Джарлаксъл отиде до голяма черна колона в средата на централната зала и прокара пръсти по гладкия мрамор, търсейки лостчето, което откриваше входа на невидимия проход.

С лекота отвори тайната врата и прекрачи прага. Вътре, небрежно облегнат на стената, стоеше Дантраг Баенре, Повелителят на меча в първия дом, и очевидно го очакваше. Също като по-малкия си брат, Дантраг бе висок и красив, със стройно, мускулесто тяло. Очите му имаха необичаен кехлибарен цвят, макар да ставаха почти червени, когато бе развълнуван. Гъстата му бяла коса бе вързана на конска опашка.

Като Повелител на меча в първия дом, той бе по-добре въоръжен от когото и да било в Мензоберанзан. Великолепната му черна ризница проблясваше при всяко негово движение и бе така изкусно изработена, че прилепваше към тялото му като втора кожа. От богато украсения колан висяха два меча, ала само единият от тях бе дело на мрачните майстори. Говореше се, че другият е взет от някакъв обитател на Повърхността и притежава свой собствен живот и жажда за кръв; мнозина твърдяха също така, че е в състояние да разреже скала на две, без това да помрачи блясъка му или да притъпи острието му.

Напереният войн вдигна ръка за поздрав, при което уж случайно разкри един от предпазителите, които опасваха двете му китки. Черната материя плътно пристягаше ръцете му и бе поръбена с блещукащи митрилни халки. Никой не знаеше за какво точно служат вълшебните ленти, но мнозина смятаха, че даряват собственика си с магическа защита. Джарлаксъл, който неведнъж бе виждал Дантраг в бой, бе склонен да повярва в това — подобни предпазители бяха доста често срещани сред мрачните войни. Това, което го караше да се съмнява обаче, бе, че Дантраг рядко залагаше на защитата и обикновено именно той нанасяше първия удар.

Освен това, дори без помощта на предпазителите или някаква друга магия, Дантраг Баенре си оставаше един от най-изкусните бойци в Мензоберанзан. Някога основният му съперник беше Закнафейн До’Урден, баща и учител на Дризт, ала него вече го нямаше — семейството му отдавна го бе принесло в жертва на Лолт, като наказание за богохулните му постъпки. Така че сега с Дантраг можеше да се мери единствено Повелителят на меча във втория дом, грамадният и неимоверно силен Утегентал Барисон Дел’Армго. Един ден, подозираше Джарлаксъл, двамата болезнено честолюбиви войни сигурно щяха да се срещнат тайно и да се бият до смърт, само за да докажат кой е по-добрият.

Наемникът не можеше да отрече, че един такъв двубой разпалва въображението му, макар изобщо да не разбираше подобна разрушителна гордост. Мнозина, които бяха виждали главатаря на Бреган Д’аерте в битка, бяха убедени, че той може да върти оръжието не по-зле от двамата Повелители на меча, само че Джарлаксъл никога не би участвал в нещо толкова безсмислено. За него честолюбието беше доста глупав повод за бой; подобни великолепни оръжия и още по-смайващи умения можеха да се използват много по-разумно — защо не за натрупването на несметни богатства. Като тези предпазители например, помисли си той. Или пък те щяха да помогнат на Дантраг да ограби трупа на Утегентал, след като го надвие?