Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 27

К’иорл Одран бе една от най-омразните владетелки в Мензоберанзан. Матрона Баенре я ненавиждаше и многократно бе заявявала на всеослушание, че градът само би спечелил от смъртта й. Единственото, което пречеше на дома Баенре да унищожи Облодра, беше невероятно силната психическа енергия, която жените от този дом притежаваха. Ако имаше някой, който бе в състояние да разбере най-съкровените мисли и подбуди на загадъчната и опасна матрона Одран, това беше илитидът Ел-Виденвелп.

— Триста — тъкмо казваше К’иорл.

Матрона Баенре се облегна в стола си, а по лицето й се изписа раздразнение.

— Жалка подигравка — отсече тя.

— Половината от робите ми — усмихна се К’иорл — сигурен знак, че лъже.

Матрона Баенре се изсмя, после изведнъж се намръщи и се приведе напред, положила длани върху прекрасните диаманти на трона. Рубиненочервените й очи се присвиха заплашително, а устните й започнаха да мълвят нещо неразбираемо. Внезапно вдигна едната си ръка и скритият дотогава диамант сякаш оживя и изпрати лъч алена светлина срещу придружителя на К’иорл, повличайки го във вихрушка от ослепителна, вцепеняваща енергия. Мъжът изкрещя и закри лице в напразен опит да се предпази от смъртоносната вълна.

Матрона Баенре вдигна и другата си ръка. От сърцето на втория диамант изригна нов лъч и превърна безпомощния елф в ален силует.

К’иорл стисна клепачи, а челото й се набразди от напрежение. Бяха минали само няколко секунди, когато Одран отново отвори очи и изумено се взря в Ел-Виденвелп. Джарлаксъл, който с интерес следеше цялата сцена, веднага се досети какво се бе случило — между двамата се бе състояла безмълвна борба за надмощие, която илитидът бе спечелил с лекота.

В това време от злощастния придружител на К’иорл бе останала само бледа сянка, която се изпари миг по-късно. С него бе свършено.

Лицето на Одран потъмня и тя изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне. Матрона Баенре дори не трепна.

Неочаквано по устните на К’иорл се разля широка усмивка.

— Е, какво толкова — безгрижно рече тя, — той беше просто един мъж.

— К’иорл — изръмжа матрона Баенре, — самата Лолт изисква това от теб! Ти трябва да ни сътрудничиш!

— Заплашваш ли ме? — измамливо спокойно попита Одран.

Матрона Баенре се приближи на сантиметри от нея и вдигна лявата си ръка. К’иорл неволно трепна и за миг на Джарлаксъл му се стори, че се кани да отстъпи. На пръста си матрона Баенре носеше зловещо украшение — солиден златен пръстен, от който стърчаха осем разклонения, досущ като паешки крачета. Огромният синкаво чер сапфир проблясваше и при най-малкото движение. Едва ли имаше елф в Мензоберанзан, който да не знае какво се крие във вътрешността на този пръстен — жив велшаресорб, подземната, много по-смъртоносна разновидност на черната вдовица от Повърхността.

— Трябва да проумееш колко важно е всичко това — измърка матрона Баенре.

Джарлаксъл с изумление видя как вместо отговор, К’иорл най-спокойно бутна ръката на Баенре встрани, при което Дантраг светкавично сграбчи дръжката на меча си, сякаш се канеше да изскочи от прикритието си и да посече дръзката Облодра на място.