Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 23

Ярката светлина угасна светкавично и когато очите му най-сетне успяха да се приспособят към непрестанно менящите се цветове, Джарлаксъл видя пред себе си голям гущер, който стоеше на задните си крака, възседнат от красив млад елф с късо подстригана коса и триметрово копие в ръка. Пиката на смъртта, досети се наемникът. Надарено с ледено могъщество, оръжието хвърляше студени отблясъци в мрака.

— Добра среща, Берг’инйон Баенре — поздрави го Джарлаксъл на езика на жестовете.

Берг’инйон бе най-малкият син на матрона Баенре и водач на Гущеровия отряд на първия дом. Той прекрасно познаваше наемника и не беше негов неприятел.

— Добра среща и на теб, Джарлаксъл — също така безмълвно отвърна Берг’инйон. — Точен, както винаги.

— Такава е волята на майка ти.

Младият Баенре се усмихна и му даде знак да тръгва, после смушка гущера си и препусна към върха на близкия сталагмит.

Джарлаксъл харесваше Берг’инйон Баенре. Напоследък двамата прекарваха доста време заедно — младият елф бе учил с Дризт До’Урден в Мелей Магтеър и знаеше доста неща за тактиката му, тъй като неведнъж бе тренирал заедно с него. Берг’инйон въртеше оръжията наистина майсторски, почти безпогрешно и наемникът не можеше да не се възхити на скиталеца за начина, по който бе надвил такъв умел противник като младия Баенре.

Джарлаксъл почти съжаляваше, че Дризт До’Урден трябва да умре.

Веднъж прехвърлил се през оградата, той свали паешката маска и безгрижно закрачи към най-голямата и богато украсена могила — мястото, където живееха благородниците на дома. Издайническата шапка все така висеше на гърба му; плащът, който бе увил плътно около раменете си, прикриваше късата туника. Голата си глава обаче (нещо доста рядко срещано сред мрачните елфи), не можеше да скрие и знаеше, че не един и двама от стражите го разпознаха, докато прекосяваше двора.

Както им бе наредено, те с нищо не показаха, че са го забелязали. Джарлаксъл с мъка сдържа смеха си — колко по-лесно щеше да бъде, ако просто бе отишъл до някоя от портите и бе поискал да влезе. Всички, включително и Триел, знаеха за посещенията му, ала матрона Баенре явно държеше на тази игра на преструвки и измами.

— З’рес! — изрече той елфическата дума за смелост (паролата за този ден), после бутна каменната врата, която веднага се отмести.

В стените на малкото преддверие имаше многобройни процепи и Джарлаксъл побърза да се поклони на невидимите стражи (най-вероятно огромни минотаври, едни от любимите роби на матроната), които се криеха там, стиснали пики на смъртта.

Вътрешността на могилата бе осветена и той трябваше да поспре за миг, докато очите му се приспособят към тази част на спектъра. Облечени в сребристочерните униформи на дома Баенре, които още повече подчертаваха стройните им, съблазнителни тела, десетки жени влизаха и излизаха от залата, заети с всекидневните си задължения. При появата на Джарлаксъл всички оставиха работата си и обърнаха погледи към него — мнозина в Мензоберанзан смятаха главатаря на Бреган Д’аерте за добра партия. При вида на сластния блясък в очите им, които почти не се спираха на лицето му, наемникът едва се удържа да не избухне в смях. Някои мъже се отвращаваха от подобно нагло оглеждане, ала за него явната похот на тези жени означаваше единствено повече власт.