Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 26

Самият трон бе изработен от най-чист сапфир, сияйната му повърхност привличаше погледа и мамеше в мрачните си глъбини. Безброй разкривени силуети се гърчеха в черните му недра; мълвата говореше, че изтерзаните души на всички, които заради непокорството си бяха превърнати в елфопаяци, отиват в катраненочерно измерение, заключено в пределите на легендарния трон на матрона Баенре.

Тази мисъл бързо върна Джарлаксъл към действителността и сложи край на копнежа му по прекрасните брилянти — може и да си представяше, че ги притежава, но никога не би извършил глупостта наистина да се опита да ги открадне! Най-сетне откъсна очи от трона и вдигна поглед към Баенре и двамата незабележими писари, които се бяха свили зад гърба й и трескаво записваха всяка изречена дума. От лявата страна на матроната стоеше Бладен’Кърст, най-голямата от дъщерите, които живееха в къщата (единствено Триел и Громф бяха по-възрастни от нея). Бладен’Кърст бе невъобразимо жестока и Джарлаксъл, комуто тя бе по-неприятна и от Триел, на няколко пъти едва не се бе видял принуден да я убие, за да се защити. Това със сигурност щеше да му навлече сериозни неприятности, макар тайничко да подозираше, че матрона Баенре би се радвала да се отърве от злата си дъщеря. Дори могъщата матрона — майка не успяваше да обуздава докрай свирепата Бладен’Кърст.

От другата страна на трона стоеше още едно от най-омразните същества на Джарлаксъл — илитидът Метил Ел-Виденвелп, съветникът на матрона Баенре. Както винаги, подобното на октопод създание носеше обикновена наситеночервена роба, чиито дълги ръкави скриваха мършавите му трипръсти длани. Де да можеше да скрие и лицето си, помисли си Джарлаксъл. С четирите гърчещи се пипала, които имаше вместо уста, и млечнобелите очи без зеници, кръглата морава глава на чудовището бе едно от най-отвратителните неща, които наемникът бе виждал през живота си. Обикновено, когато можеше да спечели от някого, Джарлаксъл не обръщаше внимание на външния му вид, ала въпреки всичко предпочиташе да си няма много вземане-даване с отблъскващите, загадъчни и смъртоносни илитиди.

Повечето му събратя хранеха същата неприязън към ужасяващите чудовища, ето защо наемникът доста се изненада, че матроната дори не се бе опитала да прикрие присъствието му. Един поглед към гостенката, която стоеше пред трона на матроната, бе достатъчен, за да разсее учудването му.

Слаба и ниска, тя бе по-дребна даже и от Триел и изглеждаше много по-крехка. Черните й одежди бяха съвсем обикновени и с нищо не издаваха, че всъщност е матрона — майка и то не на кой да е род, а на дом Облодра, третия дом в Мензоберанзан.

— К’иорл? — безмълвно се обърна наемникът към Дантраг, а по лицето му се четеше истинско смайване.