Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 22

Само че Джарлаксъл не бе обикновен посетител и матрона Баенре му бе наредила да идва и да си отива, без да бъде забелязан. Затова сега наемникът стоеше скрит в сенките и чакаше патрулът, който се приближаваше към него, да отмине. Стражите не бяха особено бдителни, пък и защо ли им беше, след като цялата армия на Баенре бе зад гърба им. Войската на първия дом наброяваше поне две хиляди и петстотин опитни и превъзходно въоръжени бойци, в семейството имаше цели шестнадесет върховни жрици. Нямаше друг род в града, който да е в състояние да събере подобно войнство (всъщност, дори силите на пет рода, събрани заедно, не бяха достатъчни, за да надвият могъщите Баенре).

Наемникът хвърли поглед към Нарбондел, за да разбере колко още ще трябва да чака. Тъкмо бе обърнал очи обратно към двора, когато иззад магическата ограда пропя рог.

При звука на тържествения напев, който се разнесе от вътрешността на двора, стражите се втурнаха към портите и застинаха съвършено неподвижни, вдигнали оръжия пред гърдите си. Това бе демонстрация на бойната чест на Мензоберанзан, безспорно опровержение на злостните подмятания, че мрачните елфи са прекалено неорганизирани, за да се обединят в името на обща цел. Мнозина от чужденците в града (най-често сиви джуджета) плащаха баснословни суми за разрешение да гледат церемонията по смяната на стражата пред първия дом.

Оранжеви, червени, зелени и сини светлини пълзяха по сталагмитните могили и се сливаха с лъчите, които струяха от назъбените сталактити. Всъщност това бяха магическите символи на дома Баенре, сияещи върху одеждите на десетки стражи, които се стрелкаха нагоре-надолу, възседнали подземни гущери, надарени със способността да се движат с еднаква лекота както по земята, така и по стени и тавани.

Музиката все така огласяше двора. Навсякъде сноповете искри образуваха прекрасни плетеници от цветове и форми, но най-често срещаната фигура бе на гигантски паяк. Този обред се повтаряше по два пъти на ден и всеки път елфите, които се намираха наблизо, оставяха работата си и в захлас наблюдаваха внушителната демонстрация. Смяната на стражите пред първия дом бе символ както на невероятното могъщество на рода Баенре, така и на непоклатимата вярност на Мензоберанзан към Кралицата на паяците.

Както му бе наредено от матроната, Джарлаксъл се възползва от това, че всички бяха погълнати от церемонията и пропълзя до оградата. Там свали широкополата си шапка и нахлузи черна, кадифена маска с осем пипала. Хвърли един последен поглед наоколо и пое нагоре, залавяйки се за сребристите нишки, сякаш бяха направени от най-обикновен метал. Нямаше магия, която да е в състояние да постигне този ефект; оградата не можеше да бъде преодоляна нито с левитация, нито с телепортиране. Единствено рядката и невероятно ценна паякова маска, която Громф Баенре му бе дал назаем, имаше силата да прехвърли онзи, който я носи, в строго охранявания двор.

Джарлаксъл бързо се изкатери до върха и скочи от другата страна. Внезапно, вляво от него просветна оранжев лъч и той замръзна на място, проклинайки наум. Дано само не бяха открили присъствието му! Стражите нямаше да му сторят нищо (всички тук го познаваха много добре), но ако матроната научеше, че са го забелязали, най-вероятно щеше да му съдере кожата.