Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 171

— Дризт До’Урден! — долетя вик откъм съседната, по-ниска пътека.

Скиталецът се вгледа натам и видя Берг’инйон, възседнал голям гущер, да се прицелва с копието си. Опитът беше забележителен, като се имаха предвид значителното разстояние и причудливия ъгъл, под който младият Баенре бе принуден да го хвърли, но оръжието не достигна бегълците.

Кати-Бри светкавично опъна тетивата на Таулмарил, ала Берг’инйон беше по-бърз и успя да се скрие под каменния свод тъкмо навреме, за да види как стрелата отскача от яката скала и полита надолу.

— Беше един от синовете на Баенре — обясни Дризт. — Наистина е опасен!

— Беше — натърти младата жена и този път се прицели в пътеката, под която бе избягал злият елф.

Магическата стрела с лекота проби камъка и отдолу се разнесе пронизителен писък. Берг’инйон падна от седлото и политна надолу, мъртвото тяло на гущера също потъна в мрака. Когато се скри от очите на враговете си, младият Баенре призова умението си да левитира, преобърна се във въздуха и меко се приземи на каменния под в двора.

Искрено възхитен от съвършения изстрел, Дризт целуна Кати-Бри по бузата, после се втурнаха след Гуенивар и Ентрери. Откриха ги зад следващия завой, където двамата тъкмо довършваха поредния мрачен елф.

И все пак, всичко изглеждаше толкова безсмислено, толкова безнадеждно. Можеха да извоюват дребните си победи в продължение на часове и пак нямаше да са премахнали и една десета от многочисленото войнство на първия дом. Дори по-лошо, рано или късно защитниците на дома щяха да се организират, самата матрона — майка и дъщерите й — до една върховни жрици — щяха да се включат в преследването, множество могъщи магьосници също щяха да се присъединят.

Изкатериха се по каменния мост, опасващ поредния сталактит и стигащ до най-високата част на пещерата. Не виждаха никого, ала бяха сигурни, че наоколо се спотайват още елфи и дори в този момент се прицелват в тях от седлата на гущерите си.

Внезапно Гуенивар подскочи право нагоре и изчезна в сенките, надвиснали между групата сталактити, които висяха на около десетина метра над главите им. Миг по-късно тупна обратно на моста, вкопчена в жестока схватка с огромен гущер и Дризт с ужас си помисли, че пантерата ще се изтърколи от моста.

Ентрери се закова на място, на безопасно разстояние от двете животни, ала скиталецът се втурна към тях, размахал двата си ятагана.

Кати-Бри продължи да се взира в тавана, дори след като котката се върна и затова видя мрачния войн в мига, в който той се заспуска надолу. Двамата стреляха почти едновременно — отровната стреличка падна някъде зад гърба й, а младата жена успя само да отчупи парченце от сталактита до главата му.

Елфът начаса осъзна, че няма никакъв шанс срещу момичето и смъртоносния му лък. Без да губи време с повече изстрели, той се оттласна и се зарея близо до тавана. Следващата стрела се заби в един камък недалече от него; третата разтроши сталактита, за който тъкмо се канеше да се залови.

Вече нямаше за какво да се хване, а висеше на около осем метра над пътеката и на около петнадесетина встрани от нея. Разбира се, можеше да се спусне надолу и да се върне към левитацията, когато излезе извън обсега на страховития лък. Вместо това той предпочете да се издигне още по-нависоко и да потърси прикритието на многобройните ниши и пролуки в неравния свод.