Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 170

Дризт свали наметалото си и отскочи встрани, разкривайки група елфи, които бързо се приближаваха към тях.

Върху тясната пътека нямаше оръжие, което да се мери с Таулмарил.

Стрела след стрела прорязваха мрака и прииждащите врагове започнаха да падат един по един, мъртви или тежко ранени. За миг Кати-Бри повярва, че ще ги спре, че може да ги удържа до безкрай, ала внезапно усети как Дризт я сграбчва за раменете и я дръпва встрани, прикривайки я с тялото си.

Ярка светкавица се удари в камъка, пред който двамата стояха допреди миг, и ги обля с дъжд от пъстроцветни искри.

— Проклети магьосници! — изруга младата жена и като се привдигна на едно коляно, се прицели натам, където й се бе сторило, че вижда заклинателя.

Стрелата полетя към елфическия отряд, ала се блъсна в невидима вълшебна бариера и се взриви, без да нарани никого.

— Проклети магьосници! — повтори Кати-Бри и заедно с Дризт се втурнаха да бягат.

Зад сталактита пътеката беше чиста и преследвачите им бързо изостанаха, тъй като трябваше да внимават самите те да не станат жертва на вражеска засада.

Сега пред четиримата спътници се виеше същинска плетеница от каменни мостове, наоколо не се виждаха почти никакви войници. Никой не ги спираше, но накъде ли трябваше да поемат оттук нататък? Огромната пещера на Мензоберанзан се бе ширнала около тях, ала никоя от пътеките не водеше вън от двора на Баенре; нямаше и много сталактити, които да са достатъчно големи, за да се съединят с масивните сталагмитни колони на земята.

Очевидно Гуенивар също не знаеше какво да стори и Ентрери отново застана начело. Скоро се озоваха на кръстопът, но когато палачът се обърна за съвет към Дризт, скиталецът само сви рамене — и двамата бяха достатъчно опитни, за да разберат, че враговете им бързо ги обкръжават.

Следващият сталактит, който се изпречи на пътя им, бе опасан от стръмна пътека. Откриха и врата (очевидно тази колона бе свещена), ала вътре имаше само една празна стая, която не предлагаше никакво скривалище. На върха пътеката отново поемаше в две различни посоки и след кратко колебание, Ентрери сви наляво. Не бе направил и две крачки, когато се закова на място и се хвърли на земята.

Над главата му профуча тежко копие и се заби в колоната, на сантиметри от лицето на Кати-Бри. Младата жена с ужас се взря в гнусните пипала, които стърчаха от все още трептящото оръжие, гърчеха се зловещо и дробяха яката скала на късчета — лесно можеше да си представи каква болка причинява подобна могъща магия.

— Гущерови ездачи — прошепна Дризт в ухото й и я дръпна, за да я накара да го последва.

Кати-Бри се огледа във всички посоки, мъчейки се да открие тези нови врагове. Чуваше как влечугите пъплят по тавана, ала в слабия светлик, хвърлян от диадемата, беше трудно да ги различи достатъчно добре, за да се прицели.