Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 173

Някъде зад гърба им избухна огнено кълбо и целият мост потрепери. Камъните се разместиха, металът започна да се топи, пътеката сякаш щеше да рухне.

Младата жена рязко се обърна и с два добре премерени изстрела уби един от нападателите и принуди останалите да се скрият зад най-близката колона. Някъде откъм мрака пред тях долетя гърленото ръмжене на Гуенивар, изщракаха арбалети.

— Да се махаме оттук! — настоя Ентрери и дори дръпна скиталеца, за да го накара да тръгне.

Дризт обаче не помръдна от мястото си и продължи да наблюдава усилията на Кати-Бри, убеден, че тя знае какво прави. В основата на сталактита се заби поредната сребропера стрела и потъна дълбоко в поддаващия камък.

Скалата простена в знак на протест, приплъзна се надолу и увисна на една страна. После полетя в бездната. За миг Дризт си помисли, че ще се сгромоляса право върху куполовидния покрив на светилището, но със съжаление я видя да пада на двора и да се разбива на хиляди парчета.

Внезапно острият слух на скиталеца долови необичаен шум и очите му се разшириха от изненада, примесена с надежда.

— Вятър — едва успя да прошепне той. — От тунела идва вятър!

Така си и беше. Откъм дупката, зейнала там, където допреди малко се намираше сталактитът, сега свистеше вятър — налягането в по-горните галерии се изравняваше с това в мензоберанзанската пещера.

— Само че как ще се доберем дотам? — попита Кати-Бри.

Вместо отговор, Ентрери, който вече й вярваше напълно, се зае да търси нещо в раницата си. Извади дълго въже и кука за захващане и само с едно хвърляне успя да я закачи за моста, който се намираше най-близо до дупката. После се втурна към парапета и завърза въжето. Без никакво колебание, Дризт скочи върху своеобразната пътека и тръгна нагоре, добивайки увереност с всяка стъпка.

Увереност, която се стопи в мига, в който на пътя му внезапно се изпречи мрачен войник. Отърсвайки се от невидимата магия, с която се бе прикривал до този момент, злият елф вдигна меча си.

Отчаяно вкопчен в прерязаното въже, скиталецът увисна над бездната, само на няколко метра под пътеката, където бяха спътниците му.

Самодоволната усмивка на злия елф, който му бе попречил, замръзна и отстъпи място на неподправен ужас, когато среброперата стрела потъна дълбоко в гърдите му.

Дризт започна да се катери нагоре, ала не бе изминал и метър, когато покрай ухото му изсвистя малка стреличка, после още една. Сведе поглед надолу и забеляза неколцина войници да се приближават с помощта на левитация, насочили арбалети срещу него.

Ентрери яростно сграбчи въжето, мъчейки се да му помогне. В мига, в който ръцете на скиталеца стиснаха ръба на моста, палачът го издърпа до себе си, после взе въжето и се вгледа в него с мрачно изражение — как, в името на Деветте пъкъла, щеше да го закачи за другата пътека без куката? По лицето на убиеца се изписа непоколебима решимост и като направи неголям клуп в края му, той се огледа наоколо.

Дризт тъкмо се канеше да се изправи, когато мощен взрив разтърси пътеката. Кати-Бри се олюля, под краката й зейна голяма пукнатина; скиталецът политна през ръба и отново увисна над бездната.