Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 172

Кати-Бри се прицели, тетивата звънна прокобно. Безпогрешната стрела прониза обречения елф, продължи нагоре и потъна в тавана. Миг по-късно се разнесе силен взрив, който сякаш идваше извън пещерата или по-скоро от тунелите над покрива й.

Кати-Бри вдигна очи нагоре, мъчейки се да разтълкува значението на далечната експлозия.

Глава 25

Отчаян бяг

С напредването на церемонията матрона Баенре, необезпокоявана от събитията на двора, усещаше как я обзема все по-голяма гордост. Не знаеше, че Дантраг и Берг’инйон не са в светилището и дори не подозираше, че жестоката й дъщеря е мъртва, посечена от същия вероотстъпник, когото тя се надяваше да покаже на останалите матрони — майки.

Единственото, което Ивонел Баенре усещаше в този миг, бе сладкият вкус на властта. Собственоръчно беше създала най-могъщия съюз, сключван в Мензоберанзан през последните няколко века и го бе оглавила. Беше надхитрила лукавата К’иорл Одран, а Мез’Барис, господарка на втория по влияние дом, буквално бе сплашила. Кралицата на паяците гледаше на рода Баенре повече от благосклонно, убедена бе матроната — майка.

Единственото, което чуваше в този миг, бяха ритуалните напеви; единственото, което виждаше — великолепния магически образ на Лолт, която неспирно менеше очертанията си от паяк в елфическа жена и обратно. А и как можеше тя, пък и който и да било от стотиците гости, които наблюдаваха церемонията, да знаят за битката, бушуваща далече-далече над покрива на светилището?

* * *

— Тунел! — възкликна Кати-Бри, сграбчи Дризт за рамото и го накара да се обърне към мъртвия елф, който все още се носеше във въздуха над тях.

Скиталецът я изгледа недоумяващо.

— Там горе! — извика тя, после нетърпеливо вдигна Таулмарил и се прицели натам.

Стрелата се удари в основата на сталактита, ала не успя да го преодолее.

— Там е, казвам ти! — настояваше младата жена. — Над тавана на пещерата има тунел!

Дризт колебливо се взря нагоре и се замисли. Не се съмняваше в предположението, ала нямаше никаква представа как да се доберат до онзи коридор. Мостът, който отиваше натам, свършваше на около четири метра от мястото, ала до него (макар той да се намираше само на десетина метра и съвсем малко по-високо от тях) водеше само един заобиколен път, дълъг стотици метри.

— Какво има? — обади се Ентрери и се втурна към тях, за да провери какво става; зоркият му поглед не пропусна да забележи мрачните силуети, които се събираха в далечината зад тях.

— Над нас като че ли има тунел — бързо обясни Дризт.

Изражението на палача красноречиво говореше, че това предположение му се струва доста неправдоподобно, ала съмненията му само още повече мотивираха Кати-Бри.

Таулмарил пропя и стрела след стрела полетяха към основата на упорития сталактит.