Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 169

В мига, в който стъпи на пода, от една врата в дъното на терасата изскочиха две жени. Първата бе посрещната от свистяща сребърна стрела и политна обратно в стаята, от която бе излязла; палачът побърза да се заеме с втората и когато Кати-Бри и Дризт се присъединиха към него, тя беше мъртва.

В този миг Гуенивар прелетя над главите им и застана начело.

Изкачваха се все по-нависоко и по-нависоко, от земята вече ги деляха петнадесет, тридесет, шестдесет метра. Задъхваха се и се препъваха, ала продължаваха напред, въпреки изтощението, което обхващаше телата им — просто нямаха друг избор. Най-сетне, след като бяха оставили повече от триста метра зад гърба си, сталагмитът отстъпи място на масивен сталактит, а стълбите бяха заменени от хоризонтални пътечки, които свързваха по-голямата част от камъните, висящи над двора.

Насреща им се зададе нова група мрачни войни. Стреличките от миниатюрните им арбалети се посипаха върху Гуенивар, която се бе хвърлила срещу тях в мига, в който ги видя. Когато разбраха, че отровата няма да спре огромната пантера, елфите се втурнаха да бягат, а тези, които бяха прекалено близо до нея, просто скочиха от пътеката, използвайки умението си да левитират, за да не се пребият.

Кати-Бри светкавично свали лъка от рамото си и стрелата се заби в тялото на един от войниците с такава сила, че то се преобърна няколко пъти във въздуха и накрая увисна надолу с главата, а кръвта шурна от грозната рана и оплиска каменния под далече-далече под него. Другарите му, разбирайки колко са уязвими докато левитират, побързаха да се скрият между камъните.

Гуенивар се нахвърли върху онези, които не бяха успели да скочат от пътеката навреме, а Ентрери довърши малцината ранени, оцелели след смъртоносното нападение, после се обърна към спътниците си и изкрещя победоносно при вида на внезапно чистата пътека.

Кати-Бри също изглеждаше обнадеждена, ала изражението на Дризт си оставаше все така мрачно — скиталецът прекалено добре осъзнаваше колко сериозно е положението. Повечето от елфите на Баенре със сигурност можеха да левитират (умение, което самият той бе изгубил малко след излизането си на Повърхността) и съвсем скоро не един и двама войни (между тях и доста жени) щяха да се спотаят в гъстите сенки около тях с арбалети в ръце.

Не след дълго достигнаха поредния сталактит. Гуенивар тръгна по пътеката, която го заобикаляше отляво, Ентрери пое надясно.

Боейки се от засада, убиецът се хвърли на колене в мига, в който сви зад скалата. Както и очакваше, там наистина имаше някой — елфическа жена, която щом го видя, побърза да сведе арбалета си надолу и да се прицели. Не улучи и сабята на Ентрери потъна в крака й. Изправяйки се, палачът използва оръжието като лост и запрати тялото на противницата си в бездната.

Дризт и Кати-Бри чуха свиреп рев и миг по-късно видяха как Гуенивар събаря друг елф от пътеката. Младата жена тъкмо се канеше да тръгне натам, когато зад гърба й се разнесе остро изсвирване. Погледна през рамо точно навреме, за да види как тъмнозеленият плащ на скиталеца се развява във въздуха. Инстинктивно се наведе, после мрачно се взря в стреличката, която се заби в дебелия плат… стреличка, предназначена за беззащитната, мека част на тила й.