Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 168

Палачът трескаво се опитваше да си припомни всичко, което знаеше за това място — разположението на постройките в него, броя на стражите, които най-вероятно бяха на пост по това време и обичайните места, из които патрулираха. Огромният двор на Баенре се простираше на повече от половин миля в едната посока и на четвърт миля в другата и ако Ентрери успееше да избере правилния път, голяма част от часовоите изобщо нямаше да разберат за битката.

Само че това не го успокояваше особено, не и в този миг, когато му се струваше, че всички войни на първия дом са тук и ги обграждат отвсякъде.

— Няма накъде да тръгнем! — извика Кати-Бри.

Докато говореше, над главата й прелетя тежко копие и се удари в близката скала. Младата жена рязко се обърна, вдигнала Таулмарил пред себе си. Нападателят вече бе успял да се скрие зад една могила близо до оградата, ала въпреки това магическата стрела полетя натам. Естествено, камъкът я спря и тя се заби в оградата, където изчезна сред дъжд от сребристи и алени искри. За секунда Кати-Бри си позволи да повярва, че късметът й се усмихва и че току-що е открила начин да преодолеят това препятствие, но когато искрите угаснаха, тя разочаровано установи, че оградата дори не беше одраскана.

Позабави се, чудейки се какво да прави, ала в този миг Дризт се блъсна в гърба й и тя трябваше да продължи напред.

Ентрери свърна зад поредния завой и едва сдържа гневното си проклятие при вида на многобройния отряд, който се задаваше оттам. При това положение да продължат към открития двор би било истинско самоубийство. Пътят пред тях беше отрязан, назад също не можеха да се върнат. Време за губене обаче нямаше и палачът се втурна напред, после рязко сви надясно, скочи върху могилата и ловко се прехвърли върху пътечката, която тръгваше нагоре и която се използваше от гоблините, работещи по украсата на внушителния дворец.

За Ентрери, свикнал да се движи по високите, тесни улуци на къщите в Калимпорт, скалната издатина беше детска игра; пъргав като котка, Дризт също не срещна никакви затруднения. Ако Кати-Бри имаше време да размисли на спокойствие, надали щеше да се осмели да ги последва — пътеката бе широка по-малко от половин метър, от едната страна зееше пропаст, а от другата се издигаше неравна скала. Ала враговете им се приближаваха застрашително бързо и никой от бегълците нямаше време да се притеснява за подобни неща. Кати-Бри не само че успяваше да не изостава от Дризт и Ентрери, но дори съумя да изпрати няколко стрели към двора под себе си, принуждавайки преследвачите да се разбягат в търсене на прикритие.

Щом свиха зад близкия завой, четиримата се натъкнаха на първото препятствие… или поне така си мислеха. Два гоблина стояха там и се взираха в тях с глуповато изумление. Само че робите нямаха никакво желание да се бият и в ужаса си се хвърлиха към ръба на пътеката и се затъркаляха през глава по неравната стена на могилата.

Зад следващия ъгъл Ентрери забеляза голям, богато украсен балкон, само на метър и половина от пътечката. Без да се колебае, той скочи на него и се насочи към доста по-удобната стълба, която тръгваше нагоре.