Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 167

От тетивата на Таулмарил се откъсна нова стрела, профуча между скиталеца и палача и се заби в гъстата стена от тела, която препречваше изхода. Кати-Бри дори не изчака да види колцина елфи е повалила, а побърза да изскочи от цилиндричната стаичка и да застане между двамата си спътници, които въртяха оръжия с невиждана ловкост. Третата стрела прикова един от войниците о страничната каменна врата. Камата на Ентрери се заби в сърцето на поредния неприятел; ятаганите на Дризт отбиха нападението на друг от злите елфи, кръстосаха се и политнаха в ответна атака, изписвайки кърваво Х върху гърлото на мрачния войн.

Ала най-голям ужас от всички всяваше Гуенивар. В препълнената стая нищо не би могло да предизвика по-страшна неразбория и паника от тристакилограмовата озверяла пантера и страховитите зъби и нокти. Тя се хвърляше във всички посоки, някого поваляше с един удар на лапата си, друг сам рухваше на земята, стиснал ухапания си глезен. Тя така и не уби никого по време на отчаяния им опит да се доберат до вратата и тунела, започващ отвъд, но остави мнозина ранени, а още повече накара да побегнат ужасени.

Кати-Бри първа достигна коридора.

— Изкърти проклетата врата със стрелите си! — долетя гласът на Ентрери от вътрешността на стаята, ала тетивата на Таулмарил бе запяла още преди убиецът да довърши.

Много скоро пороят от искри, които хвърчаха около вратата, стана толкова ярък, че младата жена почти не различаваше къде се прицелва. Едно обаче виждаше болезнено ясно — портата си оставаше все така здрава.

— Отвори се, хайде, отвори се! — изкрещя Кати-Бри. — Ако не успееха скоро да се измъкнат оттук, щяха да се окажат в капан, а щом първоначалната изненада на неприятелите им отминеше, те с лекота щяха да ги надвият, толкова голямо бе численото им превъзходство.

Сякаш за да засили страховете им още повече, в този миг в коридора се спусна непрогледен мрак.

Спаси ги единствено късметът — следващата стрела уцели механизма за отваряне и вратата зейна широко. Все още, без да вижда нищо, Кати-Бри изскочи на двора, следвана плътно от Дризт, Ентрери и Гуенивар.

Алени проблясъци, хвърляни от символите на дома Баенре, се мяркаха тук-там в мрака и оставяха след себе си слаб светлик — неколцина стражи от Гущеровия отряд идваха да проверят каква е тази врява. Във въздуха засвистяха отровни стрелички и четиримата бегълци разбраха, че трябва веднага да се махат оттам. Начело на малката им групичка застана Ентрери. Първата му мисъл бе да ги поведе към оградата, ала бързо се отказа, когато си припомни, че паешката маска не може да прехвърли и тримата достатъчно бързо. Вместо това реши да заобиколи голямата могила отдясно. Стената, покрай която тичаха, бе доста неравна, тъй като скалното образувание всъщност представляваше няколко гигантски сталактита, скупчени съвсем близо един до друг. Кати-Бри и Дризт се втурнаха след него, ала Гуенивар изостана за миг, за да разпръсне първите преследвачи, добрали се до изхода на могилата.