Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 166

* * *

Дантраг и Берг’инйон стояха край масивните двери на кръглата постройка и се чудеха какво да правят. Един от стражите току-що им бе съобщил за вълнение в голямата могила, говорело се, че неколцина минотаври били убити и че Вендес и малката й свита били слезли в долните тунели.

Погледът на Дантраг обходи множеството елфи, насядали в светилището, после се премести върху издигнатия олтар в средата. Всичките му сестри бяха там, както и Громф, първородният син в семейството (макар да бе сигурен, че стига да можеше, архимагьосникът на драго сърце би отхвърлил поканата да присъства на това предимно женско сборище). Подобни ритуали винаги бяха изпълнени с емоционални приливи и отливи и точно в този миг матроните от Съвета бяха подхванали ритуален танц, въртяха се около олтара и пляскаха с ръце в необуздания ритъм на напева, който се лееше от устните им. Очевидно церемонията наближаваше поредната си кулминация.

Дантраге обърна към Берг’инйон и в очите му съзря въпрос — какво да сторят?

Повелителят на меча даде знак на брат си и на стража да го последват и излезе от централното помещение на светилището, изпроводен от все по-бурните викове на участниците в церемонията.

— Обиколи наоколо, за да се увериш, че е чисто — нареди той на Берг’инйон на езика на жестовете — трябваше да крещи, ако искаше да надвика шума от ритуала.

Младият Баенре кимна и хлътна в една от тайните врати недалече оттам, за да доведе гущера си.

В това време Дантраг внимателно провери оръжията си. Най-вероятно Вендес отдавна се бе справила с проблема (ако изобщо бе имало такъв), ала дълбоко в себе си елфът се надяваше да не е успяла, та битката с Дризт да стане неизбежна. Магическият му меч, вечно жаден за още и още кръв, беше напълно съгласен, от самите глъбини на злата сила, която му даваше живот, изригна вълна на алчно очакване.

Дантраг си позволи да помечтае. Вече си представяше как хвърля мъртвото тяло на изменника в краката на майка си, за да могат тя и останалите матрони (и най-вече Утегентал Армго, който също присъстваше на церемонията) със собствените си очи да видят на какво е способен.

Мисъл, която наистина му се нравеше.

* * *

— С главата напред — беззвучно прошепна Кати-Бри, когато достигнаха главното ниво.

Гуенивар бе приклекнала пред нея, а Дризт и Ентрери стояха от двете страни на пантерата с оръжия в ръце. Все още се намираха в малката цилиндрична стаичка във вътрешността на мраморната колона, но бе дошъл моментът да излязат и младата жена свали лъка от рамото си.

Алените очи на жената, изпречила се насреща им в мига, в който вратата се отвори, се разшириха от учудване и тя инстинктивно вдигна ръце пред лицето си.

Безсилна защита срещу среброперата стрела на Таулмарил, която ги прониза със страховита лекота и спря смъртоносния си устрем едва в тялото на следващия елф. С мощен скок Гуенивар прелетя над главите на двете жертви на Кати-Бри и се приземи насред малка групичка войници, запращайки ги във всички посоки.

Миг по-късно Дризт и Ентрери също влетяха в стаята, размахали безпощадните си оръжия, които много скоро почервеняха от вражеска кръв.