Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 153

* * *

За пореден път чудовището вдигна тялото на мъртвия си другар и със свиреп рев го стовари върху каменната врата.

Сребристо сияние проряза мрака и магическата стрела се заби в гърба му.

— Ъ? — изсумтя то и опита да се обърне.

Втората стрела долетя миг по-късно и прониза единия от дробовете му.

— Ъ? — глуповато повтори то, останало без дъх, и най-сетне успя да се извърти на една страна — в другия край на коридора, с неумолимо изражение и смъртоносен лък пред себе си, стоеше младата жена, която той вярваше, че е убил.

Третата стрела се заби в лицето му. Звярът направи крачка напред, ала четвъртият изстрел го улучи в гърдите и го повали върху тялото на мъртвия му другар.

— Ъ?

Пронизаха го още пет стрели (макар той да не усети нито една от тях), преди Ентрери най-сетне да се намеси и да обясни на младата жена, че отдавна го е убила.

— Имахме късмет, че наоколо нямаше Мрачни — обясни той, докато притеснено местеше поглед между дванадесетте врати и ниши, които опасваха кръглата стая.

Попипа магическия медальон в джоба си и се обърна към централната колона, която свързваше пода и тавана.

Без да каже и дума, той изтича до нея и прокара пръсти по гладката повърхност.

— Какво? — попита Кати-Бри, когато убиецът я погледна с широка усмивка на лице.

Вместо отговор, Ентрери натисна по-силно и успя да отмести голям къс от черния мрамор — колоната беше куха. Когато двамата с Кати-Бри се вмъкнаха вътре, своеобразната вратичка изщрака и се затвори зад тях.

— Какво става? — настоя младата жена, предполагайки, че това е някакво скривалище, и се огледа наоколо — на тавана, вляво от нея имаше дупка, подобен отвор зееше и на пода, само че отдясно.

Без да си направи труда да отговори, Ентрери, воден от магическата топлина на медальона, пристъпи към дупката на земята и предпазливо надникна.

Кати-Бри също коленичи до него и учудено го изгледа, когато видя, че вътре няма стълба. Съобразителна както винаги, тя вдигна очи, търсейки място в мраморната стаичка, за което да закачат въжето си.

— Навярно стъпалата са издялани в самия камък — предположи палачът и внимателно спусна крака в дупката.

Изведнъж по лицето му се изписа смайване и той усети как тежестта на тялото му изчезва и то увисва във въздуха.

— Какво става? — за кой ли път попита Кати-Бри, виждайки изуменото му изражение.

Със самодоволна усмивка, Ентрери разпери ръце, за да й покаже, че не се държи никъде и с лекота се заспуска надолу. Младата жена го последва, без да се колебае и докато бавно слизаше след него, го видя да си слага паешката маска със съсредоточено изражение на лицето.

— Ти си моя пленница — хладно каза той.

За миг Кати-Бри не го разбра и ужасено реши, че я е изиграл. Досети се за истинските му намерения, едва когато стигнаха пода на долното ниво и той кимна да му даде Таулмарил.

— Лъка — нетърпеливо нареди той.

Младата жена упорито поклати глава и Ентрери, който вече бе успял да я опознае достатъчно добре, не настоя повече. Прокара пръсти по най-близката стена и много скоро откри тайната врата. Вдигнали миниатюрни арбалети пред себе си, от другата страна ги очакваха двамина мрачни войни и за миг Кати-Бри се зачуди дали бе постъпила разумно, като отказа да даде лъка си на Ентрери.