Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 155

— Ще трябва да я извадя — извинително проговори тя, надявайки се, че Дризт ще се съгласи с нея.

Ала той изобщо не разбираше какво става около него, надали знаеше, че обичната му Кати-Бри е тук.

Ентрери, който междувременно също се бе приближил, изглеждаше по-притеснен от оковите, отколкото от стреличката.

Младата жена си пое дълбоко дъх и дръпна.

Дризт се изви и нададе болезнен вик, после увисна, изгубил свяст.

— Няма ключалки, които да отворя! — изръмжа палачът, когато видя, че оковите се състоят само от яки метални халки.

— Отдръпни се! — нареди Кати-Бри и се отдалечи от стената.

Когато Ентрери се обърна към нея, тя вече бе вдигнала смъртоносния си лък и той побърза да отскочи встрани.

Два добре премерени изстрела и веригите бяха строшени. Ентрери се втурна напред и улови свличащото се тяло на скиталеца. Въпреки болката и вцепенението, Дризт успя да отвори едното си око. Не разбираше какво става, нямаше никаква представа дали двамата в стаята са врагове или приятели.

— Стъклениците! — примоли се той.

Кати-Бри се огледа наоколо и веднага забеляза лавицата на стената. Хвърли се натам и свали една от бутилчиците.

— Изобщо не би трябвало да е жив — отбеляза Ентрери. — Твърде много белези има. Нещо го е поддържало въпреки жестоките мъчения.

Кати-Бри колебливо се взря в стъкленицата, от която се разнасяше неприятна остра миризма.

Палачът проследи погледа й и кимна:

— Направи го! — потвърди той. Знаеше, че никога няма да успеят да изведат Дризт в това състояние.

Младата жена опря бутилчицата до устните на скиталеца и изля голяма част от течността направо в гърлото му. Той се задави и започна да плюе и за миг тя се уплаши, че собственоръчно е отровила или задавила най-добрия си приятел.

— Какво правиш тук? — силите на Дризт очевидно се завръщаха, ала все още не можеше да се държи на крака и се задъхваше болезнено, докато говореше.

Кати-Бри отново изтича до лавицата и се върна с още няколко стъкленици. Помириса ги, за да се убеди, че всичките съдържат една и съща отвара, после внимателно ги изля в устата му. Само след няколко минути Дризт вече беше на себе си и изумено се взираше в най-скъпата си приятелка и най-омразния си враг, застанали един до друг пред него.

— Нещата ти — обади се Ентрери и му посочи купчинката в другия ъгъл.

Дризт обаче не сваляше очи от него, чудейки се с каква ли зловеща игра се е заловил убиецът този път. Ентрери забеляза съмнението му и спокойно отвърна на изпитателния му поглед.

— Нямаме време! — нетърпеливо се обади Кати-Бри.

— Мислех, че си мъртъв — проговори Дризт най-сетне.

— Грешал си — отвърна палачът.

После, все така хладнокръвно, мина зад него и вдигна веригата му.

— Пази коридора — нареди той на Кати-Бри.

Младата жена се обърна към обкованата с желязо врата точно в мига, в който тя се отвори.

И Вендес Баенре насочи магическата си пръчка срещу тях.

С очите на войн

Част пета

Смелост.

Във всички езици тази дума има особено звучене — по-скоро заради благоговейния начин, по който обикновено я изричат, отколкото заради нещо друго. Смелост. Тази дума извиква в съзнанието ни образи на велики дела и велики герои; пред очите ни изплуват суровите лица на мъже, вдигнали оръжие, за да защитят домовете си от гоблиново нашествие; не по-малко възхищение буди и твърдата решимост на някоя майка, отглеждаща децата си сама в недружелюбния, студен свят. Много от големите градове на Царствата са пълни с малки бездомничета, останали без родители и покрив над главата. Те също са смели, по свой особен начин, и именно тази смелост ги спасява, напук на трудностите, с които е осеян пътят им още от най-ранно детство.

Подозирам, че преди време и Артемис Ентрери е водил такава битка за оцеляване, някъде там из мръсните улици на Калимпорт. Преборил се е с изпитанията и се е издигнал до невероятни висоти, получил е такава власт и уважение, на каквито малцина благородници се радват.

От друга страна, Артемис Ентрери не е излязъл като победител от битката с живота. Неведнъж съм се питал какъв ли би бил, ако сърцето му не беше толкова покварено. Чудил съм се, ала никога не съм бъркал любопитството си с жалост. Ентрери не е трябвало да преодолява по-страшни препятствия от онези, които спъваха мен в родината ми. Той също е можел да ги надвие и да излезе като победител — както физически, така и духовно.

Когато напуснах Митрил Хол, твърдо решен да сложа край на заплахата, надвиснала над другарите ми, аз вярвах, че съм воден от най-благородна и самопожертвувателна смелост. Мислех, че да дам живота си е най-доброто, което мога да сторя за приятелите си.

Когато Кати-Бри влезе в килията ми в дома на Баенре, когато очите ми, макар и замъглени от болката, отново съзряха красивите, измамно крехки черти, едва тогава прогледнах за истината. До този миг аз сам не разбирах истинската причина, накарала ме да си тръгна от Митрил Хол; прекалено погълнат от мъката си, дори не осъзнавах как примирението бавно, но сигурно пълзи към сърцето ми. Не смелостта ме отведе обратно в дебрите на Подземния мрак, а отчаяното чувство, че вече нямам какво да губя. Не си бях позволил да скърбя за Уолфгар и сега тази пустота изпиваше волята ми и вярата, че нещата някога ще се оправят.

Смелият никога не губи надежда.

Когато ми се притече на помощ, Артемис Ентрери също бе тласкан не от смелост, а от отчаяние. Оставането му в Мензоберанзан го обричаше на сигурна смърт и той знаеше това, единственото му спасение бях аз. Ентрери не беше смел, а само пресметлив и находчив.

Когато напусна дома си и се втурна по следите на глупавия си елфически приятел, Кати-Бри бе превъзмогнала скръбта си по Уолфгар. Тя бе плакала за него, беше страдала и вече не робуваше на тъгата. Не болката, а верността я накара да се впусне след мен. Тя можеше да изгуби всичко и въпреки това го заложи на карта и слезе в недрата на земята, за да помогне на другаря си.

Ето за това си мислех, когато срещнах погледа й там долу, в тъмницата на Баенре и като че ли едва тогава напълно проумях смисъла на думата „смелост“.

И за първи път след смъртта на Уолфгар се почувствах окрилен. До този миг се биех яростно и безмилостно, отново се бях превърнал в първичния ловец, който някога бродеше сам из Подземния мрак. Всичко това свърши, когато спрях очи върху нежното лице на Кати-Бри. Войнът надви ловеца, а с него си отидоха и чувството за безнадеждност, и мрачното примирение; отхвърлих убеждението, че всичко ще се оправи, когато Баенре получат онова, което желаят — сърцето ми, за да го принесат в жертва на Лолт.

В онази тъмница лековитите отвари на Мрачните върнаха живота в смазаното ми тяло, а Кати-Бри, изпълнена с мрачна решителност, вля нови сили и упование в сърцето ми. Тогава обещах пред себе си, че ще се съпротивлявам; заклех се да превъзмогна трудностите и да победя.

Когато видях Кати-Бри, си спомних колко много мога да загубя.

Дризт До’Урден