Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 154

Колко бързо стражите свалиха оръжията си и изтриха заплашителните изражения от лицата си, когато видяха Триел Баенре да застава пред тях!

Ентрери сграбчи младата жена за рамото и грубо я блъсна напред.

— Дризт До’Урден! — изкрещя той с гласа на Триел.

Войниците съвсем не изгаряха от желание да си имат разправии с най-голямата дъщеря на Баенре. В заповедите, които бяха получили, не се споменаваше нищо за съпровождане на Триел, или когото и да било, освен първата матрона, до пленения изменник, ала в тях не се споменаваше и нищо за нови затворници, още по-малко пък — за жена от Повърхността. Единият побърза да ги поведе напред, докато другият се хвърли към Кати-Бри.

Младата жена веднага влезе в ролята си и се задърпа, принуждавайки мрачния страж и Ентрери да я хванат между себе си. Другият пазач вдигна Таулмарил от земята и, макар да го бе изпуснала нарочно, Кати-Бри не можа да сдържи гневната си гримаса, когато видя великолепното оръжие в ръцете на това зло същество.

Известно време крачиха по някакъв тъмен коридор, докато най-сетне спряха пред една от множеството обковани с желязо врати. Първият елф извади тънка пръчка, прокара я по металната плочка, вградена до бравата, и лекичко почука. Вратата се отвори начаса.

Войникът се обърна, доволен, че е успял да угоди на Триел. Усмивката застина на лицето му, когато Ентрери го зашлеви през устата, жесток удар, от който главата му отхвръкна назад. Преди да успее да се защити, изумрудената кама се заби дълбоко в гърлото му.

Нападението на Кати-Бри може и да не бе така умело, но за сметка на това бе не по-малко яростно. Използвайки единия си крак за опора, тя с все сила изрита другия елф в корема. Без да я пуска, той политна назад и се блъсна в коравата стена. Кати-Бри светкавично се отскубна от ръцете му, отскочи назад и като сведе глава, му нанесе свиреп удар в носа.

Юмруците се посипаха върху замаяния войник и най-сетне, с още един добре премерен ритник в корема, тя го блъсна в стаята. Без да губи и миг, младата жена го вдигна от пода, провря ръце под мишниците му и сключи пръсти около врата му.

Злощастният елф се замята отчаяно, ала не успя да разхлаби хватката й. В този миг в стаята влезе Ентрери, който вече беше довършил своя противник.

— Никаква милост! — процеди Кати-Бри през стиснати зъби.

Палачът спокойно се приближи.

— Триел! — недоумяващо извика стражът, който не спираше да рита във всички посоки.

Ентрери направи крачка назад, усмихна се и свали кадифената маска. По лицето на безпомощния войник се появи израз на неподправен ужас, когато изумрудената кама потъна в сърцето му.

Кати-Бри усети как тялото му потръпна и натежа в ръцете й. Почувства, че й се повдига, ала бързо се съвзе, когато се озърна наоколо и видя пребития Дризт. Прикован към стената, той тихо стенеше и безсилно се мъчеше да се свие на кълбо. Младата жена пусна мъртвия елф на пода и се хвърли към скъпия си приятел. Погледът й обходи смазаното тяло и веднага се спря на малката, но очевидно опасна стреличка, която стърчеше от корема му.