Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 151

— Проклятие! — изруга Кати-Бри, когато всички останали чудовища запрепускаха към нея.

Без да губи и миг, тя падна на коляно и трескаво заизпраща стрела след стрела срещу тях.

Смъртоносният дъжд на Таулмарил повали един от зверовете, после още един, ала третият сграбчи тялото на падналия си другар и го вдигна пред себе си като щит. Една от среброперите стрели се заби в главата му, но черепът му се оказа прекалено здрав и то дори не забави крачка.

Кати-Бри опъна тетивата още веднъж, не толкова, за да го спре, колкото, за да го заслепи, после се хвърли на пода и запълзя напред, като много внимаваше да не бъде стъпкана.

Минотавърът с все сили се блъсна във входната врата. Вдигнал тялото на мъртвия си другар пред себе си, той не знаеше, че младата жена вече не е там и сега яростно стоварваше масивното туловище в стената.

Все още на пода, Кати-Бри предпазливо си проправяше път между огромните крака на развилнелите се чудовища. За щастие, самите те й помагаха — убедени, че точно в този миг другарят им размазва крехкото тяло на жената по стената, те не спираха да крещят въодушевено и изобщо не забелязваха какво става около тях.

Дръзкият опит почти беше успял, когато последният от минотаврите внезапно сведе глава към пода, усетил леко отъркване о крака си.

С гневен рев, той стисна елмазената си тояга с две ръце и замахна.

Кати-Бри се претърколи по гръб и вдигна Таулмарил. Успя да стреля веднъж и, докато противникът се мъчеше да запази равновесие, светкавично се преметна назад.

Заслепеното чудовище замахна и тежката му тояга отчупи солидно парче от каменната стена, на сантиметри от гърба й.

Младата жена скочи на крака и заотстъпва назад, без да го изпуска от поглед.

* * *

Жестокият удар изкара и последната глътка въздух от дробовете му. Минотавърът обви здравата си ръка около кръста му, за да не му позволи да мърда, и отскочи назад — явно се канеше отново да го блъсне в стената. На няколко крачки от тях, един от останалите минотаври нададе тържествуващ вик, убеден, че другарят му всеки миг ще довърши натрапника.

Камата на Ентрери неспирно проблясваше, докато той отчаяно се мъчеше да пробие дебелия череп на врага си.

Имаше чувството, че гръбнакът му се прекърши, когато се блъснаха в стената за втори път. Стисна зъби, за да превъзмогне болката и надигащия се страх — трябваше да мисли трезво и светкавично. Хладнокръвие — ето какво беше най-важно за един боец и Ентрери, който знаеше това по-добре от всеки друг, веднага промени тактиката си. Вместо да продължава да нанася удар след удар по непробиваемата черепна кост, той опря върха на камата си между рогата на минотавъра и я прокара по бичата муцуна, натискайки леко.

Когато срещнаха стената за трети път, палачът здраво стисна изумрудената дръжка, уверен, че камата ще си свърши работата. За миг острието се плъзна по дебелата кожа на звяра, без да го нарани, ала много скоро откри слабо място. Бърз като светкавица, Ентрери промени ъгъла и го заби до дръжката.

Право в окото на минотавъра.