Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 152

Камата жадно се вкопчи в жизнената сила на чудовището, затуптя от мощния прилив и я изпрати към ръката на господаря си.

Страховитото създание потръпна и се облегна на скалата, мъчейки се да овладее конвулсиите, които разтърсваха тялото му. Другарят му, убеден, че тъкмо в този момент човекът среща жестоката си смърт, продължаваше да го окуражава.

Миг по-късно минотавърът рухна мъртъв, а Ентрери леко скочи на земята и преди другото чудовище да успее да реагира, се затича към него. Три мълниеносни удара — сабя, кама, сабя — и изненаданият му противник политна назад. Само че вече бе късно — камата беше забита дълбоко в тялото му и палачът, сключил пръсти около дръжката, бързо изпиваше живота му. Агонизиращото създание немощно вдигна елмазената си тояга, ала сабята на Ентрери я отби с лекота.

И тогава за изумрудената кама настана истинско пиршество.

* * *

Тичешком влетя в стаята и докато падаше на едно коляно, се обърна. Нямаше нужда да се прицелва — масивните тела на преследвачите бездруго изпълваха целия коридор.

За щастие, първият от тях не бягаше с всички сили — от бедрото му стърчеше сребропера стрела и забавяше движенията му. Но той явно беше неимоверно упорит и неотклонно се приближаваше, въпреки че в тялото му продължаваха да се забиват стрела след стрела.

Зад него другарят му отчаяно се мъчеше да привлече вниманието на третото чудовище, което все така блъскаше мъртвото тяло в стената. Само че минотаврите съвсем не се славеха като особено интелигентни — глупавото създание беше убедено, че отдавна е направило човешката жена на пихтия.

Когато поредната стрела се откъсна от тетивата на Таулмарил, от тялото на минотавъра я деляха едва десетина сантиметра. Тя се заби в лицето му, разстроиш носа и черепа и почти разполови главата му. Чудовището издъхна на място, ала устремът му беше толкова голям, че туловището му се стовари върху Кати-Бри и я прекатури на пода.

Не беше ранена сериозно, ала нямаше начин да успее да се измъкне изпод масивния труп и да вдигне лъка си, преди вторият минотавър да влети в стаята.

В този миг от коридора изскочи някаква фигура и му препречи пътя, размахвайки бясно оръжията си. Когато мълниеносното нападение свърши, чудовището се бе превило одве и стискаше жестоко раздраните си колене. Опита да се съвземе и да се втурне след този нов враг, ала Ентрери отдавна бе отскочил далече встрани.

Палачът изтича до средата на стаята, следван по петите от ранения си враг. Заобиколи черната мраморна колона, която се издигаше там, и противникът му (учудващо съобразителен за един минотавър) бързо измисли какво да прави — без да спира тромавия си бяг, той обви ръка около колоната и използва инерцията си, за да излезе от другата страна.

Ала Ентрери беше далече по-съобразителен. В мига, в който се увери, че чудовището вече не може да го види, той спря и отстъпи назад. Минотавърът връхлетя между него и колоната, давайки му възможност за поне дузина чисти удари в хълбока и гърба си.

Артемис Ентрери никога не бе имал нужда от толкова много.