Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 150

— И представа си нямам — призна Ентрери, макар да се надяваше, че е споменал нещо за подарък.

Чудовището очевидно започваше да губи търпение и от устата му се разнесе гърлено ръмжене.

— Досст? — реши да опита и Кати-Бри и протегна Таулмарил, мъчейки се да изглежда дружелюбна.

По устните й се разля широка усмивка и тя закима глуповато, сякаш му предлагаше лъка си. В същото време ръката й незабелязано се спусна към кръста, търсейки колчана със сребърните стрели.

— Досст? — повтори тя и минотавърът мушна огромен месест пръст в гърдите си.

— Да, за теб! — изръмжа Кати-Бри на Общия език и тетивата на Таулмарил иззвънтя, преди глупавото същество да успее да реагира.

Среброперата стрела се заби в гърдите му и го запрати назад.

— Можеш да запушиш дупката с пръста си! — изсмя се младата жена, докато отново зареждаше лъка си. — Колко ли пръста ще ти трябват, обаче!

Хвърли бърз поглед към Ентрери, който я бе зяпнал изумено и се разсмя още по-силно. Следващата стрела накара чудовището да отстъпи още няколко крачки назад, преди да рухне в стаята, която се простираше отвъд коридора. Миг по-късно, оттам изскочиха още половин дузина минотаври и заеха мястото му.

— Ти си луда! — изкрещя палачът.

Без да си прави труда да му отговаря, Кати-Бри улучи най-близкия си противник в корема. Гнусното създание се преви надве от болката и бе стъпкано от прииждащите си другари.

На Ентрери не му оставаше друго, освен да извади оръжията си и да ги посрещне — трябваше да ги държи по-надалече от спътничката си, за да може тя да използва лъка си. Изправи се срещу първото чудовище на две крачки от стаята и ловко отби елмазената му пръчка със сабята си, при което цялото му тяло изтръпна — толкова силен беше натиска на огромното същество.

Много по-бърз от него, палачът замахна с изумрудената си кама към стомаха му. Тежката пръчка се спусна надолу и макар че успя да я отклони със сабята си, Ентрери трябваше да опише пълен кръг, за да предпази тялото си от сътресението.

Обляно от зелено сияние, острието на сабята му се впи в гърлото на минотавъра, разтроши костта и проряза дебелия кравешки език.

От устата на чудовището шурна кръв, ала то отново замахна, принуждавайки Ентрери да отстъпи назад.

В този миг ярка сребриста светлина заслепи и двамата — една от стрелите на Таулмарил изсвистя над рамото на минотавъра и с глух пукот се заби в черепа на най-близкия му другар.

С надеждата, че противникът му също не вижда нищо, Ентрери се нахвърли отгоре му, размахвайки двете си оръжия. Когато зрението му отново се възвърна, чудовището вече бе рухнало в краката му.

Без да се двоуми, той се покатери на гърба му и скочи върху трупа на друг от зверовете, за да се изравни по височина със следващия си неприятел. Сабята му отби елмазената тояга и потъна дълбоко в рамото на минотавъра, обезвреждайки ръката му. Ентрери вече предвкусваше победата, когато, за негова огромна изненада, страховитото същество сведе чело и с всички сили го блъсна в гърдите.

Понесло безпомощния палач между рогата си, то яростно разтърси глава и се втурна към стената.