Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 149

Без ни най-малко да се притесни, Кати-Бри само сви устни и беззвучно произнесе:

— Накъде?

Палачът стисна медальона на лейди Алустриел в джоба си и започна да се обръща във всички посоки, докато не усети магическата топлина да сгрява пръстите му. Точно както предполагаше — Дризт се намираше в голямата могила, най-добре охраняваното място в целия дом.

Единственото, което им оставаше сега, бе да се надяват, че повечето от елитните войници на Баенре присъстват на церемонията.

Да прекосят двора не беше особено трудно — наоколо почти нямаше стражи, сенките бяха гъсти и непрогледни, а многогласните напеви, които долитаха откъм светилището, заглушаваха всеки друг шум. Нямаше род, който би рискувал да предизвика гнева на Кралицата на паяците, като извърши нападение по време на толкова величествен ритуал в нейна чест и тъй като единствената опасност за Баенре можеше да дойде от някой друг дом, охраната в двора бе сведена, до минимум.

— Тук е — прошепна Ентрери, когато, плътно долепени до стената, двамата достигнаха входа на гигантската свещена могила.

Много внимателно той докосна вратата, мъчейки се да открие някакъв капан, макар да знаеше, че ако има такъв, той ще е магически и когато го намери, ще избухне в лицето му, преди да успее да направи каквото и да било. За негова изненада, по гладката повърхност на камъка изведнъж плъзна тънка пукнатина, която бързо се разшири и разкри тесен коридор, облян в мътна светлина.

Двамата с Кати-Бри се спогледаха колебливо, после едновременно прекрачиха прага… и едновременно въздъхнаха с облекчение, когато осъзнаха, че вече са вътре и то живи.

Радостта им бързо секна, когато от коридора долетя гърлен въпросителен вик. Преди да успеят да разберат каквото и да било, насреща им се зададе огромно човекоподобно същество. Високо повече от два метра, то изпълваше целия тунел и затулваше бездруго слабия светлик. Масивното туловище и грозната бича глава недвусмислено издаваха расата му.

Кати-Бри стреснато подскочи, когато вратата зад гърба й шумно се захлопна.

Минотавърът отново изгрухтя въпроса си.

— Иска ни паролата — прошепна Ентрери, разпознал езика на Мрачните. — Поне така ми се струва.

— Ами дай му я — също така тихо отвърна Кати-Бри.

Лесно бе да го каже, помисли си палачът. Джарлаксъл не бе споменал нищо за пароли за проникване във вътрешните сгради на първия дом. Хубавичко ще си поприказва с него за този пропуск, реши той… е, ако някога отново го срещне, разбира се.

Чудовището заплашително пристъпи напред, размахвайки елмазена пръчка с остри шипове.

— Сякаш минотаврите не са достатъчно страшни и без да им дават елфически оръжия — подхвърли Ентрери на Кати-Бри.

Звярът вече се намираше само на няколко метра от тях.

— Усстан белбол… усстан белбауулу… дос — заекна убиецът и раздрънка кесията, която висеше на кръста му.

Огромното същество поспря и замислено сбърчи чело.

— Какво му каза? — попита Кати-Бри шепнешком.