Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 148

— Котката? — въпросително прошепна той.

Кати-Бри попипа ониксовата статуетка и колебливо погледна към оградата на Баенре.

— Когато се прехвърлим от другата страна — реши тя, макар че нямаше никаква представа как убиецът смята да прескочи на пръв поглед непреодолимата ограда, чиито нишки бяха по-дебели от ръката й.

Ентрери кимна в знак на съгласие, после извади кадифената паякова маска и я надяна на лицето си. Младата жена потръпна отвратено, когато главата му доби гротескния вид на разкривен, черен паяк.

— Ще го кажа само веднъж — спря строг поглед върху нея убиецът. — Знам, че си милостива (макар да не го разбирам), но в царството на Мрачните няма място за жал. Хич не си и помисляй да раняваш или да поваляш в безсъзнание противниците, които се изпречат на пътя ни. Убивай всеки, когото срещнем!

Кати-Бри не си направи труда да отговори, ала ако Ентрери можеше да усети огъня, който бушуваше в гърдите й, щеше да разбере, че напразно се тревожи.

Даде знак да го последва и започна да се прокрадва към оградата, използвайки гъстите сенки за прикритие. Когато достигна първите нишки, предпазливо ги докосна с върховете на пръстите си, за да е сигурен, че няма да залепнат, после даде знак на Кати-Бри да се качи на гърба му.

— Внимавай да не се допреш до оградата — предупреди я той. — Иначе ще си изгубиш крака или ръката.

Младата жена боязливо обви ръце около гърдите му, една над рамото, другата — под мишницата му, и здраво се улови за него.

Ентрери не беше едър, едва двадесетина килограма по-тежък от нея, ала мускулите му, закалени в безброй битки, бяха като от желязо, и той с лекота започна да се катери нагоре, като гледаше да се държи колкото се може по-надалече от опасните нишки, за да предпази ръцете й. Най-трудно им беше на върха и то особено, когато палачът забеляза двама войни да се приближават, възседнали гущери.

— Не мърдай — прошепна той и запълзя по тесния ръб на оградата, към прикритието на близката сталагмитна колона.

Ако в двора беше тъмно, двамата със сигурност щяха да бъдат заловени — топлите очертания на телата им щяха да изпъкнат прекалено отчетливо на фона на хладната скала. Само че магическите огньове и фенерите горяха и светлината, която разпръскваха, правеше инфрачервеното зрение ненужно. Войниците минаха на не повече от четири метра от двамата натрапници, ала Артемис Ентрери, прекарал целия си живот в най-черните сенки, бе толкова опитен, че те дори не забелязаха странната издатина в доскоро гладкия сталагмит.

Когато стражите отминаха, палачът се изправи върху оградата и се изви настрани, за да може Кати-Бри да се улови за могилата. Възнамеряваше само да си почине за миг-два, ала младата жена нямаше търпение час по-скоро да продължат и най-неочаквано го пусна. Успя да се прехвърли върху скалата и се заспуска надолу, като ту търсеше пукнатини, за които да се залови, ту се плъзгаше по гладкия камък. Най-сетне тупна на земята и се претърколи, за да смекчи удара.

Ентрери нямаше друг избор и също слезе при нея. В мига, в който усети твърда почва под краката си, той свали кадифената маска от лицето си и я изгледа свирепо, убеден, че е прибързала.