Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 147

— Просто отмервах времето — спокойно се обади тя.

— Това не е часовник! — просъска палачът, после го отвори внимателно и изсипа белите песъчинки обратно в торбичката им. — Това е експлозив — ако беше изтекъл в долната част, цялата стая щеше да лумне в пламъци. Не пипай нищо! Громф дори няма да разбере, че сме били тук, ако оставим нещата, както си бяха подредени.

И като се огледа наоколо, насмешливо добави:

— Или по-точно, както си бяха разхвърляни. Той не знае за маската — не беше тук, когато Джарлаксъл я върна.

Кати-Бри кимна и дори успя да си придаде истински засрамено изражение, ала това беше само преструвка. Още от самото начало се бе досетила какво представлява мъничкият часовник и изобщо нямаше намерение да остави пясъка да изтече докрай. Беше го пуснала, само защото искаше по-опитният Ентрери да потвърди подозренията й.

Свършили онова, за което бяха дошли, двамата побързаха да се махнат. Докато се отдалечаваха от Сорсъри, младата жена внимателно попипа колана си, където (добре скрити от зоркия поглед на убиеца), бяха втъкнати няколко от опасните часовници и торбичките с експлозив.

Глава 22

Пробив

Над К’еларз’орл, голямото плато, където живееха някои от най-високопоставените благородници, цареше необичайна тишина. Кати-Бри и Ентрери, приел вида на обикновен елфически войник, безшумно си проправяха път през гъбената горичка, която водеше към десетметровата паяжинна ограда, опасваща двора на Баенре.

Вледеняващ ужас ги бе стиснал за гърлото и никой не продумваше. В съзнанието им имаше една-единствена мисъл — за огромния залог в играта, с която се бяха заловили. Решителна победа… или пълен провал.

Скрити в сянката на един сталагмит, двамата не откъсваха поглед от величествената процесия, която бавно се отправяше към дверите на главното светилище. Няколко жрици (матрона Баенре, както видя Ентрери, и навярно дъщерите й) седяха върху дискове, облени от синя светлина, и предвождаха шествието. Палачът с интерес се вгледа в множеството и бързо разбра, че тук има не само членове на първия дом, но и доста други матрони.

Това наистина беше много повече от обикновена вечерна служба и палачът тихичко се изкиска, като видя колко съвършено лукавият наемник бе уредил всичко.

— Какво има? — прошепна Кати-Бри, без да разбира какво го е разсмяло.

Ентрери поклати глава и се намръщи — кога ли щеше да се научи да си държи устата затворена! Младата жена прехапа устни и с усилие преглътна хапливите отговори, които напираха в устата й. Имаше нужда от него, така както той от нея, и ненавистта им един към друг трябваше да почака.

Точно както чакаха и те самите. Приклекнали зад сталагмитната могила, двамата търпеливо отброяваха минутите, докато процесията бавно се отдалечаваше. Трябва да бяха минали хиляда, ако не и две хиляди елфи, преди и последният да се скрие под купола на величествения параклис. Дворът най-сетне опустя, само тук-там се мяркаше по някой страж или войн от Гущеровия отряд.

Много скоро въздухът се изпълни с многогласни песни във възхвала на Лолт и Ентрери за пореден път се възхити колко точно Джарлаксъл бе подбрал момента.