Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 146

Играта му успя и двамата войници се отдръпнаха, без дори да възроптаят… поне докато „архимагьосникът“ не се отдалечи достатъчно.

Ентрери отлично си спомняше пътя и много скоро двамата се озоваха пред простичката стена, зад която беше кабинетът на Громф. Палачът си пое дълбоко дъх и безмълвният поглед, който хвърли на спътницата си, казваше едно-единствено нещо — ако магьосникът е вътре, с тях беше свършено.

— Колсен’шеа орб — прошепна той и с облекчение видя как стената започна да се разтяга и извива и много скоро се превърна в паяжина.

Дебелите нишки се отместиха настрани и през зейналата дупка проникна синкав мек светлик. Бързо (преди да се бе разколебал) Ентрери се втурна вътре, водейки Кати-Бри след себе си.

Громф не беше там.

Убиецът се хвърли към писалището от джуджешки кости, потри ледените си длани и духна върху тях, после посегна към чекмеджето. В това време Кати-Бри, заинтригувана от многобройните, очевидно вълшебни предмети, които се търкаляха из цялата стая, се разхождаше насам-натам, разглеждаше (от безопасно разстояние) древните пергаменти и дори се осмели да махне капака на малка пръстена делвичка и да надзърне вътре.

Сърцето на Ентрери подскочи от ужас, когато гласът на Громф огласи стаята, но бързо се успокои, когато разбра, че идва от пръстената съдинка.

Кати-Бри с интерес се взря в нея, после отново я захлупи. В стаичката отново настана тишина.

— Какво беше това? — попита тя, тъй като не разбираше нито дума от езика на Мрачните.

— Нямам представа — изръмжа палачът. — Не пипай нищо!

Младата жена сви рамене и той отново се залови за работа — трябваше да е сигурен, че ще произнесе паролата съвсем вярно. Припомни си разговора, в който Джарлаксъл уж случайно му бе издал думичката. Дали наемникът беше искрен с него или всичко това беше част от някаква сложна игра? Дали не го беше подмамил тук, та като изрече някоя грешна парола да вдигне във въздуха не само себе си, но и половината Сорсъри? Внезапно се запита дали онова, което Джарлаксъл беше оставил в чекмеджето, всъщност е истинската маска — така, когато последвалият взрив унищожеше всички следи, тя щеше да остане у наемника, но никой нямаше да го заподозре.

Убиецът тръсна глава, мъчейки се да прогони тревожните мисли. Вече беше взел решение, беше повярвал, че опитът му да освободи Дризт е част от плановете на Джарлаксъл (каквито и да бяха те) и нямаше намерение да се поддава на страха. Изрече паролата и дръпна чекмеджето.

Паешката маска лежеше на дъното и го очакваше.

Той я грабна и се обърна към Кати-Бри, която тъкмо беше напълнила един малък пясъчен часовник със ситни, бели песъчинки и сега с интерес наблюдаваше как се стичат през тясното гърло. Ентрери се хвърли към нея, изтръгна мъничкия часовник от ръцете й и много предпазливо го сложи на една страна така, че пясъкът да застане неподвижно.

Младата жена го изгледа заинтригувано.