Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 95

Внезапно изгубих сили.

— Нищо по-различно от обикновеното.

Което беше тъжната истина.

— Какво има във Флорида? — попита той. — Защо Ейнджъл иска да идем там?

— Не знам. Може би просто заради „Дисни Уърлд“? — погледнах го. — Мислиш, че има и друго?

Той се намръщи и поклати глава. Забелязах, че косата му отново беше дълга — щурата му прическа от Ню Йорк беше прораснала. Сякаш се беше случило преди цяла вечност.

— Не знам какво да мисля — отговори той. — Омръзна ми все да трябва да мисля. Разбираш ли ме?

— Абсолютно — кимнах и разтрих слепоочията си. — Търсенето на родителите ни, ситуацията с Белите престилки, спасяването на света… Уморих се от всичко това.

Зъба отмести поглед.

— Готов съм да забравя всичко. Виж какво стана с Иги. Вече дори не искам да знам. Просто ми омръзна да бягам. И ми липсва, че не мога да пиша в стария си блог. Наистина.

— Да помислим има ли начин да го постигнем. От Флорида може да излезем в океана и да потърсим някой самотен остров. Може първо да проучим. — Замислих се. Идеята изобщо не звучеше зле. Щяхме да сме в безопасност. Да си починем. Да се излежаваме на плажа и да хапваме кокосови орехи. Ейнджъл щеше да внушава на рибите да се принесат в жертва за вечерята ни. Щеше да бъде райско.

Това, че изобщо отделях време да обмисля подобна идея, показваше, че съм изпаднала в наистина дълбоко отчаяние. И че съм загубила връзка с действителността.

101

— Хайде още веднъж — примоли се Иги.

— Не — отсече Газопровода.

— Още веднъж.

— Не. Не е интересно. Ти винаги печелиш, ей така.

Със Зъба се спогледахме и завъртяхме очи. Двамата се разправяха цяла сутрин.

— Явно Иги се е възстановил — пророних от ъгълчето на устата си.

Зъба кимна. В последните дни Иги се беше сблъскал с най-голямото разочарование от всички ни. Бяхме успели да открием родителите му — истинските му родители. И те го бяха предали, бяха го използвали. Всичките му надежди и мечти един ден да намери родителите си и те да приемат това, че не виждаше и че беше рекомбинантна форма на живот, се бяха сбъднали. Само за да се разпаднат.

Това беше доста по-ужасно от положението на останалите, които дори не се бяхме доближили до своите семейства.

Откакто се върна при нас, Иги мълчеше стоически, но щом вече се беше окопитил достатъчно, че да прави живота на Гази кошмар, явно скоро щеше да се оправи съвсем. Наместих Тото в ръцете си и разкърших рамене.

— Колко ни остава до Флорида? — попита Ръч. — Наистина ли ще идем до „Дисни Уърлд“? Дали ще срещнем някой известен човек там? Искам да идем на „Швейцарското родословно дърво“. И да взема автографи от Красавицата и Звяра. Искам да разгледаме „Дървото на живота“…

Вдигнах ръка.

— Слушай, спри за малко. Надявам се да успеем да идем до „Дисни Уърлд“, но първо трябва да стигнем до там и да огледаме околността. Току-що прекосихме границата между Джорджия и Флорида, тоест…