Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 94

— Както виждате, има най-различни подобрения, в това число и… хей, чакайте малко, господине!

Ари вече крачеше към изхода покрай рафтовете.

— Почакайте! Не можете да изнесете играта! Ако искате да я купите, ще поръчам от склада!

Гласът му звучеше като жужене на комар около главата на Ари. Той отвори екрана и натисна копчето за включване. Екранът примигна и се обля в ярки и пъстри цветове. Ари се усмихна.

Продавачът го настигна и го хвана за лакътя. Ари се отърси от него без проблем. Прегледа менюто и си избра игра. Друг мъж, по-едър, се изправи пред него и скръсти ръце на гърдите си.

— Никъде няма да ходит… — започна той, но Ари го удари с юмрук, без дори да поглежда. Мъжът издиша тежко и се преви на две.

Ари излезе необезпокояван през изхода. Разпищяха се аларми и прозвуча металически глас:

— Вие задействахте охранителната ни система…

Ари чу само това, защото вече беше излязъл на паркинга. Започна да натиска стрелките с палци. Прекрасен ден. В ума му се завъртя любима негова песен и той започна да нарежда полугласно: „a kid who refuses to respect adults“.

Беше се сдобил със своя собствена компютърна игра. Което беше върхът. И си я беше взел сам. Нямаше нужда някой да му подарява каквото и да било.

Унесено долови някакво раздвижване зад себе си и се обърна. Пред него се изпречиха невъоръжен охранител, стиснал в ръка палка, и четирима продавачи, чиито лица бяха червени почти колкото елеците им. Ари въздъхна. Защо винаги усложняваха всичко? Е, той щеше да опрости нещата съвсем скоро.

Завъртя се и даде тласък на пълното преобразяване. Както обикновено, не беше много приятно — сякаш го разпъваха във всички посоки, докато ставите му започнаха да пращят. Челюстта му се удължи, очите пожълтяха, от венците му поникнаха дълги и остри кучешки зъби. Той вдигна косматите си ноктести лапи във въздуха. Червената игра изглеждаше нелепо в едната от тях.

— Гр-хр-р-а-а!

Беше се упражнявал пред огледалото — да реве, разперил нокти, оголил зъби в ядно изражение. Представляваше ужасяваща, гротескна картина, която постигна желания ефект — всички застинаха по местата си. И зяпнаха потресени.

Ари се ухили с пълното съзнание колко ужасяваща беше вълчата му усмивка. Изглеждаше като кошмар, като най-ужасния кошмар на хората.

— Гр-рхр-р-ра-а-а! — изрева отново и разпери ръце още по-високо.

Това свърши работа. Продавачите побягнаха, а охранителят сложи ръка на гърдите си и пребледня.

Ари се изсмя и побягна през паркинга. Щом се скри от погледите на хората, разпери тежките си тромави криле и излетя.

Беше се сдобил с прекрасна игра.

100

За през нощта се установихме в щатския парк „Генерал Кофи“ недалеч от Дъглас, Джорджия. След няколкоминутно разузнаване двамата със Зъба намерихме вдлъбнатина в една варовикова скала.

— Не е чак пещера, но е прилично — каза Зъба.

Огледах я и кимнах.

— Вътре ще сме на завет. Мисля, че няма да вали — небето е ясно.

Понечих да доведа и останалите, но Зъба ме задържа.

— Добре ли си? — попита. — Какво стана при Ан?

И изведнъж спомените ме заляха като вълна — от целия ден. Училището, пълно с… врагове, учители, Пруит. Подозрението, че Сам е Заличител. Бягството от къщата на Ан и прозрението, че тя носи вина за голяма част от неприятностите ни.