Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 93

— Искам криле — рече той и подсмръкна. — Искам свои собствени криле. За да избегнем подобни инциденти.

Как ли не. Само това ми липсваше — говорещо и летящо куче мутант.

99

Най-сетне. О, най-сетне! Ари влезе през входа на супермаркета. Чувстваше се огромен и силен. Татко щеше да му позволи да задържи Макс. Щеше да бъде само негова. Татко можеше да вземе останалите. Ари щеше да получи възможност да направи Макс като него самия. Спомни си схватката им в канализацията на Ню Йорк. Беше ужасно. Поведението й предполагаше, че го мрази. Сега обаче щяха да станат приятели. Скоро. Съвсем скоро.

В супермаркета беше доста оживено — Атланта беше голям град. Ари и няколко Заличители се бяха настанили в един евтин хотел на магистралата в очакване да се смрачи. Междувременно беше решил, че има повод да празнува.

Огледа магазина — беше огромен. И твърде светъл и шумен. Беше топло и претъпкано с хора — навсякъде. Де да можеше да пусне една бомба и да изпепели цялото това стълпотворение. Можеше да го направи, но вероятно щеше да загази. За пореден път. И щеше да последва конско — как „не трябва да привличаме внимание“. За пореден път. Какво си въобразяваха. Та той имаше криле! И можеше да се превръща във вълк! Как така да не се набива на очи?

Така или иначе, наоколо имаше доста яки неща. Точно каквото заслужаваше Ари. Ха, отдел за облекла. До-са-да.

Домакинство. До-са-да.

Отделът за автомобили прозвуча интересно, но всъщност беше пълна до-са-да, тъй като имаше единствено масла и течност за чистачки.

О, каква гадост — отделът за бельо. А онази жена ей там държеше в ръце сутиен! И го размахваше! Боже — тази с всичкия си ли беше? Ари се завъртя и закрачи бързо.

И най-сетне, в дъното на магазина — електроника. Пулсът му се ускори и очите му трескаво обиколиха рафтовете с телевизори, настроени на един и същи канал. Бяха към трийсет. Страхотно! Можеше да остане тук цял ден, без да отлепя поглед от тях. И това не беше всичко. Имаше усилватели, телефони, слушалки, mp3-плейъри. Би било страхотно да можеш да слушаш яка музика, когато си поискаш.

И в този миг го съзря. Обширният кът на електронните игри. Бяха осем в различни цветове, вързани за рафта. До тях имаше телевизор, на който се въртяха записи на отделните герои, които се забавляваха. Синият караше сърф, червеният се опитваше да изскочи от телевизора, сребристият имаше татуировка. Това беше най-страхотното нещо, което Ари бе виждал. Прекара доста време, застинал пред игрите.

— Хм… господине?

Ари се обърна. Пред него стоеше продавач с червено елече.

— Мога ли да ви помогна? Страшни джаджи, нали? И много се търсят. Искате ли да разгледате някоя?

— Да.

Продавачът премигна, като чу дрезгавия, загрубял от преобразяванията глас на Ари, но се опомни и дори успя да се усмихне.

— Веднага.

Извади подрънкваща връзка ключове от джоба си.

— Е, кой цвят ви интересува, господине? Всеки си има предимства.

— Червеният. — Беше героят, който се беше опитал да изскочи от телевизора.

— И аз си падам по нея.

Продавачът освободи червената игра от въжето и я подаде на Ари.