Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 91

— Да — вметна Гази. — И без това обожаваш да ядеш сурови катерици, змии и тем подобни.

— Уф! Бях забравила за това — тръсна глава Ръч.

— Така или иначе, не може да останем с тях — казах аз в ролята си на вездесъщ попарител на ентусиазъм. — Не сме достатъчно далеч.

— Искам да идем във Флорида. Ти обеща — рече Тото.

Мишеловите бяха посвикнали с говора ни, но гласът на Тото ги накара да осъзнаят, че е живо същество. Няколко от тях се отдалечиха на мига, като промениха позицията си срещу течението само с едно небрежно кривване на няколко перца надолу. Направиха го с такава лекота, че на мига реших и аз да опитам.

Напуснахме територията на мишеловите и те ни изпратиха с дрезгави крясъци. Отделихме се един по един и закръжахме нагоре в широка равномерна спирала, докато не се събрахме отново по-високо.

— Като синхронно плуване е — отбеляза Гази доволно.

— Не, като изтребители сме — възпротиви се Иги. — Като „Буревестниците“ от въздушния флот. Трябва само да измислим как да оставяме широки следи от цветен дим след себе си.

— Жестоко! — въодушеви се Гази на мига. — Ако смесим сяра със…

— И как точно ще спомогнете на тактиката ни да останем незабелязани с това? — попитах и ги приземих.

— Ъ-ъ… вярно — каза Иги.

— Някой ден може да опитаме — добавих, за да смекча разочарованието им. — Междувременно да се подредим във вертикална редица.

Завих нагоре и заех позиция. Зъба застана точно под мен, като внимаваше да не го закача с крака — беше параноик в това отношение. Под него застана Иги, после Гази, Ръч и най-отдолу — Ейнджъл, бяла като облаците, над които летяхме. Редица от шест деца птици, полетели в идеален синхрон, слели сенки в едно върху облаците. Просто върховно.

Е, подобно удоволствие не можеше да продължи дълго, нали? Нима някой би ме оставил да се потопя в блаженството за повече от две секунди?

Разбира се, че не.

Ето какво стана — Гази внезапно се вряза в Иги отдолу, за да го накара да загуби равновесие — бяхме правили това хиляди пъти и не би било проблем, дори можеше да стане смешно, стига Иги да не държеше в ръце… говорещо куче мутант. Например.

А той го правеше. И когато Гази го блъсна, ударът изби Тото от прегръдката му. С изплашено „квик!“ кучето полетя надолу като парче въглен и след миг се скри в облаците.

98

Ейнджъл се пресегна да улови Тото, когато прелетя покрай нея, но пръстите й едва докоснаха козината му.

— Тото! — изпищя тя, а той продължи да се смалява с лай и вой, докато гласът му не заглъхна.

— По дяволите — измърморих аз и се спуснах покрай Зъба. — Ако не се върна до две минути, не разрешавай отново на Ейнджъл да си вземе любимец.

След това свих криле до тялото си и се стрелнах надолу.

— Макс! Спаси Тото! — извика Ейнджъл след мен с паника в гласа.

— Няма. Падам си през облаците ей така, за забавление — казах аз.

Знам, че хората често си мечтаят да летят през облаци или да стъпват и ходят по тях, но работата е там, че облаците всъщност са мокри. Мокри, а доста често — и студени. И не се вижда нищо. Тоест не е чак толкова забавно, колкото звучи.