Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 81

— Аз лично бих предпочела златен часовник — казах и му се изплъзнах.

Той се засили срещу мен, но го спрях с мощен ритник. Падна, изтъркаля се встрани и събори още няколко учители, включително и тези с пистолетите. Да запомня: емоционалният срив остава за по-късно.

Няколко учители се бяха скупчили до стената в дъното с уплашен вид. Майкъл Лазара сякаш се канеше да се включи в действието на страната на добрите. Лошите учители обаче се приближаваха към мен от всички страни с насочени пистолети. Не знаех кои бяха и за кого работеха, но има едно добро неписано правило — стой настрана от хора с електрошокови пистолети.

С мощен скок към вратата прескочих няколко учители и се приземих с трясък в коридора. Не бях сигурна в кои кабинети са останалите от ятото по това време, затова просто се понесох по коридора, крещейки с пълно гърло:

— Бандата! Бежит! Сейчас! Бързо, бързо, бързо!

87

Изтичах, крещейки и колкото по-бързо можех, и по двата коридора с кабинети и видях Ръч и Зъба да изскачат от своите часове. Едновременно изпитвах тревога и яд — това беше доказателството, от което се нуждаех, за да убедя останалите, че трябваше вече да сме си тръгнали.

В коридора се появиха и други деца, учудени какво става. Ейнджъл? Слава Богу, тя изскочи от най-близката класна стая. Погледна назад към мен, кимна и се понесе към изхода.

— Макс! Насам! — На шест метра пред мен Сам стоеше на входа на празен кабинет. Направи трескаво знак с ръка. — Хайде! Оттук!

Дали обаче нямаше леко заличителски вид? Само леко — една идея по-дълги зъби, малко по-гъста коса? Не можех да преценя, но не можех да поема риска.

— Довери ми се! — каза той.

Газопровода изскочи от своята стая и едва не се блъсна в Ръч.

Сам пристъпи напред сякаш за да пресече пътя ми, но на мига проявих пословичната си решителност. Врязах се в него и го съборих на земята.

— Проблемът е — казах, — че не мога да вярвам на никого!

— Макс! — извика Зъба от входната врата.

Четиримата се спуснахме към него и заедно изскочихме на паркинга. В училището зад нас настана пълен хаос — децата се щураха по коридорите, носеха се викове, писъци и тропот.

Май е време за ваканция — помислих си аз.

— Право нагоре! — извиках.

Разнесе се рев на автомобилен двигател. Останалите от ятото скочиха във въздуха. Лъскавата кола на злобектора се носеше право срещу мен с пълна газ. Щеше да ме прегази — ако можеше.

Затичах се право срещу колата и скочих във въздуха точно преди да ме удари. Вятърът поде крилете ми, а аз разбих предното стъкло на злобектора с мощен шут. И се заиздигах на три, четири, пет метра, заковала поглед в земята.

Почти на мига той загуби управление, гумите изсвириха и колата се вряза с трясък в няколко паркирани коли.

— Яко! — обади се Газопровода.

Пруит изскочи от останките й. Лицето му беше направо лилаво от ярост.

— Нещата няма да приключат тук! — изрева той и размаха юмрук срещу мен, както обичаше да прави. — Вие сте нелеп инцидент, позорно петно, грешка! Ще ви пипнем!