Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 72
Джеймс Патерсън
— Ами ако е дефектно? — рече Ан отчаяно. — Ако не изскочи? И първата ми пуйка за първия ни Ден на благодарността се окаже суха и жилава? И не ви хареса?
— Е, в такъв случай просто би било достоверно олицетворение на дните ни заедно — казах сериозно, след което показах с изражение, че се „шегувам“. — Защо не провериш как се справя Зефир с подреждането на масата? Мисля, че ще се затрудни с купищата сребърни прибори.
Ан се взря в мен, кимна, хвърли прощален поглед на фурната и отиде в трапезарията.
— Как е пълнежът? — попитах Ръч.
— Идеално — отвърна тя. Разбърка съдържанието на тенджерата с голяма дървена вилица за салата, след което отново погледна рецептата на опаковката. — Мисля, че е готов.
— Изглежда добре — отбелязах. — Дръпни го от печката. Ще е същинско чудо, ако успеем да приготвим всичко по едно и също време.
— Сосът от боровинки е готов — обади се Иги, разтръска консервата и съдържанието й пльокна звучно в купата. — Можех да го приготвя и сам.
— Знам — казах и понижих глас: — Ти си единственият тук, който разбира от готвене. Но нека се придържаме към плана.
— Аз искам бутче — обади се Тото в краката ми.
— Нареди се на опашката — затапих го и се приближих до Зъба.
Около минута го наблюдавах какво прави, докато той не ми хвърли многозначителен поглед: „Само да си казала нещо“.
— Това е същински шедьовър — успях да измъдря.
Той насочи вниманието си отново към стройните редици бонбони, подредени върху намачканите сладки картофи в тавата.
— Всеки сам носи кръста си — каза и продължи да работи.
Наведох се и надникнах отново във фурната.
— Ан? Бялото капаче изскочи. Мисля, че е готова.
— О, Господи! — възкликна Ан от другата стая, дохвърча в кухнята и грабна чифт кухненски ръкавици. — Изскочи ли? — Метна се към фурната, но внезапно се обърна към мен. — Ами ако капачето е развалено? Ако още не е готова?
Приковах я с очи.
— Извади пуйката от фурната.
Тя пое въздух.
— Добре. Така.
Майко мила! Възрастни.
80
Четвърт час по-късно се бяхме наредили в трапезарията. Всичко изглеждаше просто бижу. На масата имаше бяла покривка, салфетките също бяха от бял плат. Бяхме запалили свещи. Вечерята изглеждаше досущ като картинките по опаковките.
Гази беше хванал вилицата и ножа си в ръце и ги беше подпрял на масата. Изгледах го и поклатих глава. Той ги върна на мястото им.
— Искате ли всеки по ред да изкаже благодарностите си? — предложи Ан. — Ариел? Ще започнеш ли?
— Ами…
Ейнджъл ме погледна, а аз се усмихнах притеснено.
Тя ми кимна неуловимо.
— Благодаря за семейството си — каза и посочи към нас. — Благодаря, че имам куче. Благодаря, че Макс се грижи за мен.
След което сякаш се опомни, че и Ан е на масата, и добави:
— И съм благодарна за хубавото прекарване тук. Много ми харесва.
Ан й се усмихна.
— Благодаря. Зефир?
— Ами, благодаря за всичкото това ядене — каза Гази. — А, и за семейството ми. И че съм тук.
— Кристал?
— Благодаря за храната и за моите братя и сестри — каза Ръч. — И благодаря, че имам големи кафяви очи и дълги мигли. Благодаря, че имахме възможността да останем тук известно време. Благодаря за MTV. И за желираните мечета.
