Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 4

4

На смрачаване вече бяхме прекосили Пенсилвания и под нас се виеше тънката ивица океан между Ню Джърси и Делауеър.

— Вижте, деца, урок по география на открито! — викна Зъба с престорено вълнение.

Не бяхме ходили на училище и дължахме повечето си знания на телевизията и на интернет. О, в последно време и на скромния всезнайко в главата ми — Гласа.

Скоро щяхме да се озовем над Вашингтон. За момента планът ми за действие стигаше до тук. Тази вечер възнамерявах да мисля само за храна и подслон. Утре щях да намеря време да проуча информацията, която бяхме открили в Института. Проникването в тамошните компютри беше страхотна тръпка. На екрана се бяха появили безброй документи с информация за истинските ни родители. Бях успяла да разпечатам част от тях, преди да се наложи да се ометем.

Кой знае — утре по това време можеше да стоим на прага на нечий дом, на крачка от запознанството с родителите на някой от нас, изгубили ги преди толкова време. При тази мисъл просто настръхнах.

Огледах се инстинктивно на триста и шейсет градуса. Чувствах умора… Всички чувствахме умора. Затова и отчаяният ми стон при вида на необичайния тъмен облак, понесъл се към нас, беше напълно искрен.

— Зъб! Какво е това? Зад нас, на десет часа.

Той вдигна вежди и се обърна.

— Движи се твърде бързо за буреносен облак. Твърде малък и тих е за ескадра хеликоптери. Обектите са твърде едри за птици… — Погледна ме. — Предавам се. Какво е?

— Неприятности — казах мрачно. — Ейнджъл, дръпни се от пътя им! Банда, пригответе се! Имаме си компания!

Обърнахме посоката на полета си, за да посрещнем каквото и да беше това срещу нас. Приближаваше се доста бързо.

— Летящи маймуни? — предположи Газопровода. — Като в „Магьосникът от Оз“?

В този миг ме озари прозрение.

— Не — отсякох. — По-лошо. Летящи Заличители.

5

Да. Летящи Заличители. Заличители с криле — това беше страховито нововъведение в профила на враговете ни. Полувълци полухора, а сега и полуптици? Подобна кръстоска не вещаеше нищо добро. При това сега се носеха към нас с около сто и трийсет километра в час.

— Заличители версия 6.5 — каза Зъба.

Разделете се, Макс. Мисли триизмерно — обади се Гласът ми.

— Разделете се! — наредих аз. — Ръч! Гази! На девет часа! Ейнджъл, нагоре! Бързо! Иги и Зъба — по фланговете ми, отдолу! Зъб, пусни кучето!

— Не-е-е, Зъб! — изпищя Ейнджъл.

Прегрупирахме се, а Заличителите забавиха ход. Огромните им криле махаха тежко във въздуха. Вече бе настъпил почти плътен мрак — беше безлунна вечер, а под нас нямаше селище, чиито светлини да ни помогнат. Все пак успявах да различа острите им кучешки зъби и ухилените им превъзбудени лица. Бяха тръгнали на лов — искаха да се забавляват!

Започва се — помислих си и усетих как адреналинът накара пулса ми да се ускори. Хвърлих се към най-едрия от тях, залюлях крака и ги забих в гърдите му. Той залитна назад, но се окопити и се хвърли към мен с разперени във въздуха нокти.

Отскочих. Ноктите му минаха на косъм от лицето ми. Тъкмо се обърнах и косматият му юмрук се стовари мощно върху главата ми.