Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 5

Паднах рязко около три метра, след което отново полетях нагоре в атака.

С периферното си зрение видях как Зъба плясва с ръце косматите уши на Заличителя пред себе си. Онзи изрева, стисна глава в ръце и полетя надолу. Зъба беше сложил Тото в раницата си. Той се дръпна настрани за миг, а аз заех мястото му и нанесох мощен страничен ритник в челюстта на Заличителя насреща. После го хванах за едната ръка и я извих рязко зад гърба му. Във въздуха беше по-трудно, но все пак чух изпукване. Заличителят нададе крясък, загуби контрол и се килна настрани. Все пак успя да овладее крилете си и тромаво се отдалечи с отпусната ръка.

Над мен поредният Заличител замахна към Ръч, но тя му се изплъзна.

Макс? Размерът не е всичко — каза Гласът.

6

Ясно! Заличителите бяха по-едри и по-тежки, а размахът на крилете им беше близо два пъти по-голям от нашия. Във въздуха обаче това не беше преимущество.

Задъхана, се наведох, за да избегна черната кубинка на Заличителя, който се опита да ме изрита странично. Ритникът все пак уцели ребрата ми, но не много силно. Стрелнах се напред и засипах противника си със серия силни удари. Щом главата му се отметна встрани, побързах да се дръпна извън обсега му.

В сравнение със Заличителите бяхме пъргави малки зли осички, докато те бяха тромави, бавни, непохватни летящи крави.

Други двама се спуснаха към мен, но аз полетях нагоре като стрела и ги оставих да се сблъскат един с друг.

С усмивка проследих как Гази се завърта около оста си подобно на изтребител и в движение фрасва един Заличител в челюстта. Онзи обаче го удари силно в бедрото. Гази се сви, но не пропусна да блъсне ръката му встрани със здрав ритник.

Колко ли бяха? Не можех да преценя — наоколо цареше пълен хаос. Десетима?

Ръч — предупреди ме Гласът и на мига чух писъка й.

Един Заличител я беше стиснал здраво в ръцете си и се канеше да забие зъби в шията й. Спуснах се отгоре му тъкмо когато те докоснаха кожата й. Обвих врата му с ръка, дръпнах с всички сили и той се задави и се закашля. Хванах китката си с другата ръка и продължих да стягам хватката, докато накрая той не пусна Ръч.

— Изчезвай! — казах и тя се отдалечи, кашляйки.

Заличителят в ръцете ми все още се съпротивляваше, но вече губеше сили.

— Май е по-добре да разкараш приятелчетата си оттук — изръмжах в ухото му. — Иначе здраво ще сритаме косматите ви задници.

— А сега ще паднеш — разнесе се спокойният глас на Ейнджъл.

Обърнах се. Беше се втренчила съсредоточено в един объркан и сякаш парализиран Заличител. Ейнджъл премести поглед върху тъмната вода под нас. В очите на Заличителя проблесна страх, крилете му се свиха и той се понесе надолу като камък.

— Започваш да ме плашиш, да знаеш — казах й аз.

Не се шегувах. Да накараш Заличител да полети към земята само с няколко думи… Майчице.

Сега Иги — каза Гласът. Притекох се на помощ, тъй като той беше влязъл в ожесточена ръкопашна схватка с поредния Заличител.

— Иг! — извиках точно когато сграбчи врага за ризата.