Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 28
Джеймс Патерсън
Внезапно пред входната врата спряха нечии тежки стъпки.
— Върнаха се — каза Зъба. — Натам!
Завъртяхме се и се втурнахме нагоре по стълбите. Лунните лъчи, нахлули през прозорците обаче, хвърлиха сенките ни надолу.
Входната врата се хлопна и някой изрева:
— Ей!
Зад нас проехтяха тежки и тромави стъпки. Някой като че удари стената с бухалка — чухме плътен удар и звука на пукаща се мазилка.
— Това чака главата ти! — извика мъжки глас. — Ще те пипнем!
В края на стълбите се понесох надясно по пътя, по който бяхме дошли. Подминах няколко врати, когато осъзнах, че Зъба не беше с мен. Заковах на място и го видях в другия край на коридора.
Направих му знак, но той тъкмо тръгна към мен, когато двамата наркомани се изсипаха в коридора помежду ни.
Единият тупкаше зловещо и глухо в дланта си с бухалката. Другият държеше парче счупена бутилка.
— Решили сте да се намърдате в нашето гнезденце, а? — изграчи единият.
Спряха за миг, а на лицата им грейнаха усмивки. Ужасяващо.
— Момиче е, брато! — удиви се единият.
Този с бутилката в ръка извади от колана си страховит нож и го завъртя така, че да проблесне на лунната светлина.
— Не ме интересува чия мацка си — каза единият. — За следващия час ще си
Бяха изключително противни, а разкривените им усмивки показваха дупките между зъбите им.
— Извинявайте — казах рязко, — но това не е ли малко сексистко?
Това не ги спря.
—
— К’во? — казаха те и се обърнаха.
В същия момент Зъба разпери огромните си криле и сложи фенерчето под брадичката си, за да подчертае скулите и очите си. Ченето ми увисна — изглеждаше като Ангела на смъртта.
Тъмните му криле се простираха почти до тавана. Той ги раздвижи нагоре-надолу и произнесе със зловещ, плътен глас:
— Господ не харесва лошите хора.
— Ама к’во ста’а тука? — измрънка единият наркоман пискливо.
Беше изкривил уста, а очите му щяха да изскочат от орбитите.
— Дрогата ме хвана.
— И аз го виждам — каза другият. — И двамата ни е хванала.
Аз също разтворих криле и станах убийствено внушителна. Хм, това беше забавно.
— Това беше изпитание — рекох с възможно най-призрачния си глас. — И трябва да ви кажа, че и двамата се провалихте.
Негодниците застинаха, а на лицата им се изписаха ужас и удивление.
Зъба изръмжа:
—
Пристъпи напред и размаха леко криле — същински демон на възмездието. Едва сдържах смеха си.
—
— А-а-а-а!
Двамата писнаха в хор и заотстъпваха панически. За лош късмет се намираха точно до стълбището и полетяха гротескно надолу, като се опитваха да се хванат един за друг. Изтъркаляха се два етажа по-надолу като чували с картофи, а писъците им не секнаха през целия път.
Двамата със Зъба плеснахме ръце една в друга и се ометохме начаса.
И изведнъж в главата ми проехтя Гласът.