Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 109

— Ти си истинска знаменитост, нали знаеш? — продължаваше да дърдори момчето. — Замисли се — на кого му пука за Спондж Боб Квадратни Гащи? До мен седи Върколака!

Ари му се усмихна несигурно. Не беше важно, че момчето го беше взело за някой друг. То го харесваше. И искаше да стане като него. Беше впечатлен.

Чувството беше прекрасно — направо страхотно.

— Еха! Ще ми дадеш ли автограф? — продължи то и взе да рови за лист хартия. — Мама ме изпрати да взема автограф от Гуфи. Как ли пък не. Гуфи! Ти обаче… би ли се подписал на блузата ми?

Момчето му подаде черен маркер и дръпна фланелката си, за да я опъне.

Ари се поколеба и момчето го изгледа притеснено.

— Така де, съжалявам. Не исках да досаждам. Знам, че си известен, а аз съм просто някакво си хлапе… — Лицето му посърна.

— Не, няма проблем, малкият. Надявам се майка ти да не ти се кара — изхриптя Ари.

Взе маркера в подобната си на лапа ръка, написа „Върколака“ и добави една завъртулка.

На лицето на момчето се изписа радостно вълнение.

— Майчице! Благодаря, господине! Никога няма да пера тази блуза! Ти си върхът! Само да ида в училище и да разкажа на всички, че съм срещнал Върколака и той ми е дал автограф на блузата! Това е най-хубавият ден в живота ми!

Гърлото на Ари се стегна, той сбърчи нос и потърка очи с ръка.

— Няма проблем. По-добре се връщай при вашите.

— Разбира се. Благодаря ти отново! Страшен си! — Момчето удари във въздуха с юмрук и се отдалечи на бегом.

Ари застина на място, замаян от усещането, но внезапно се опомни. Ятото! Макс! Къде бяха? Очите му претърсиха редицата хора, които се нижеха от изхода. Децата птици не бяха между тях. Бяха минали шест минути — вече трябваше да са излезли. Беше ги изпуснал!

По дяволите! Ама че тъпо хлапе!

Съсредоточи се, Ари — обади се Гласът му. — Не изпускай наградата от поглед.

Ари се запъти към отрядите за подкрепление, които вече се бяха приближили. Да, знаеше, че трябва да се съсредоточи. Само това знаеше.

Вътре в себе си обаче все още се усмихваше, вкопчен в топлото чувство да бъдеш обичан.

116

— Боже, вир-вода съм — изстенах и отлепих прогизналия суичър от кожата си. Тръснах глава, за да отметна косата от очите си и наоколо пръсна вода.

— Това беше невероятно! — рече Газопровода развълнувано.

— „Сплеш Маунтин“ е вярна на името си — каза Ръч и подскочи на място.

— Това влакче беше ужасно — измърмори Тото намусено. А почти не се беше измокрил.

— Хайде да се качим пак! — каза Гази.

Вече почти бяхме стигнали изхода, когато видях Ари, седнал на една пейка. Някакво дете му обясняваше нещо разпалено. Застинах на място, а останалите се бутнаха в мен.

— Кръгом! — рекох полугласно. — Бандата, найшапай.

— Не… о, не — прошепна Гази. — Не мога да повярвам. Точно сега ли?

Аз обаче вече ги бутах навътре между излизащите хора.

— Съжалявам, деца — каза служителят. — Излиза се само през този изход.