Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 5

– Има неща, по-студени от вятъра – прошепна той, преди да се потопи в себе си, за да размишлява над собствената си черна душа и огромната открита рана, която гноеше в нея.

Скоро щяха да дойдат коледните празници и денят на избитите младенци. Време на невинност и топлина, на изобилна храна, която се пече бавно на въртящи се шишове. Стаите щяха да бъдат украсени с вечнозелени клонки; щеше да има представления, гуляи, игри, топли сладкиши и греяно вино. Убиецът се усмихна. И както всяка Коледа, убийците щяха да се съберат тук, в Тауър. Той лекичко се залюля на пети и пръсти. Присъдата щеше да бъде изпълнена, предупрежденията вече бяха приготвени. Той протегна ръце към нощното небе.

– Нека се лее кръв – прошепна. – Нека Убийството бъде мое оръжие!

Кръстът на "Сейнт Питър Ад Винкула" привлече погледа му.

– Нека Бог бъде мой съдник – прошепна той и пъхна ръка под наметалото, взрян в черната нощ.

Спомни си миналото и отново се залюля напред-назад, тананикайки си песен, която само той разбираше. Вече му беше топло. Щеше да промие душевните си рани с кръвта на своите жертви.

Първа глава

Брат Ателстан стоеше на камбанарията на "Сейнт Ерконуолд" в Съдърк и гледаше небето. Прехапа долната си устна и тихичко изруга. Беше се надявал, че облаците вече ще са се разкъсали – това беше станало за малко и звездите бяха проблеснали като скъпоценни камъни върху кадифена възглавничка. С наближаването на най-дългата нощ на годината Ателстан бе възнамерявал да изучава съзвездията и да провери дали авторът на Equatorie of the planetis е бил прав. Но вятърът отново беше струпал снежните облаци в плътен воал върху небето.

Свещеникът затропа с крака, за да ги стопли, и духна върху премръзналите си пръсти. Взе мастилницата, перото, астролабията и пергамента, отвори капака към стълбите и заслиза предпазливо. Църквата беше ледена и тъмна. Той взе огнивото и запали вощениците пред статуята на света Богородица, факлите в нефа и дебелите восъчни свещи на олтара. После слезе под олтара, над чиято нова преграда Хъдъл наскоро беше изрисувал как Христос извежда душите от Чистилището. Ателстан се възхищаваше на смелите мазки на художника в зелено, червено, синьо и златно.

– Това момче е гений – промърмори той, отстъпвайки, за да огледа внимателно изобразените фигури. Щеше му се Хъдъл да е бил малко по-сдържан при рисуването на младата жена със закръглени сочни гърди, за които проститутката Сесили твърдеше, че са точно копие на нейните.

– Покажи ги, за да се уверим! – беше извикал калайджията Таб, преди Урсула, свинарката, да го сръга яко с лакът в ребрата.

Ателстан поклати глава и отиде да стопли ръцете си на мангала, който предлагаше мъничко топлина в мразовития нощен въздух. Огледа кораба на църквата, украсен с вечнозелени клонки – зелениката и бръшляна, които жената на боклукчията Уоткин беше увила около широките колони. Ателстан беше доволен. Покривът беше поправен, прозорците – закрити с нови рогови пластини.