Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 4

Виелиците скриваха небето, нощта беше черна като ада. Нито една богобоязлива душа не излизаше, особено в Пети Уелс и източен Смитфийлд, районът около Тауър, чиито покрити със сняг кулички се забиваха предизвикателно в тъмното нощно небе. Пазачите върху покритите с лед стени между кулите се бяха отказали да стоят на пост и се криеха зад стените. Край решетките на портите също нямаше жива душа, защото ключалките и веригите бяха така замръзнали, че никой не би могъл да отвори.

Дори в летен ден хората избягваха Тауър. Стариците шушукаха, че това място било създадено от дявола и черните гарвани, които кръжаха около мрачните му кули, били ято демони на лов за човешки души. Те казваха и че в хоросана на стените била примесена човешка кръв, а под каменните основи лежали черепи от човешките жертви, принесени от великия Цезар, когато строял крепостта си. Други, малцината, които можеха да четат, твърдяха, че това са глупости – Бялата кула в Тауър била построена от Уилям Завоевателя, за да държи Лондон в страх – и им се присмиваха като на приказки, измислени, за да плашат децата.

Но стариците бяха прави: Тауър криеше ужасни тайни. Под една от стените минаваха студени коридори, със стени, облени в зелена слуз. Стари, опушени факли висяха отпуснато от ръждясалите скоби по стените. Никой не беше слизал тук от години, дори войниците никога не идваха в този загадъчен лабиринт от тунели. Там имаше три тъмници, но само две врати, а в средната килия, квадратна черна кутия, беше проснат разлагащ се скелет. Нямаше свидетели какъв е бил, когато костите му са били обвити с плът и кръвта беше текла като горещо вино през сърцето и мозъка му. Сега скелетът беше пожълтял. Един плъх влезе през решетките и безуспешно се зарови в празните орбити, сетне притича покрай костеливата ръка, подпряна на стената, точно под грубо нарисуван тримачтов кораб.

Убиецът, скрит в сянката на замръзналата стена при кулата с камбаната, не знаеше нищо за тези тайни места, но осъзнаваше, че Тауър крие големи загадки. Той се уви по-плътно в наметалото си.

– "Дойде времето," – цитира той шепнешком Библията – "когато всичко тайно ще стане явно, а скритото – известно и ще излезе наяве." – Убиецът погледна към небето. "За кръвта се отмъщава само с пролята кръв!"

Харесваше му мисълта, че справедливостта и смъртта вървят ръка за ръка. Той хвърли поглед нагоре към тъмния силует на кралската църква "Сейнт Питър Ад Винкула". Бог със сигурност би разбрал. Не беше ли дамгосал Каин за убийството на Авел, а и защо отнелите човешки живот да остават ненаказани? Убиецът не се притесняваше от хапещия вятър, гъстите снежинки и самотния, натрапчив зов на нощните птици, който се чуваше откъм заледената река.