Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 2

– Една галера! – извика наблюдателят. – Не, две! Не, четири! Движат се на север-североизток!

Моряци, пътници и войници се спуснаха към релинга и корабът се наклони като връхлитащ ястреб.

– Обратно по местата! – Капитанът бързо слезе по стълбата от кърмата. – Боцман! – изрева той. – На оръжие! Стрелците на кърмата!

Отново настъпи суматоха: огромни ведра морска вода бяха наредени на палубата до бурета със сив пясък. Моряци и войници гръмогласно заклинаха уплашените пътници да слязат в зловонния мрак под палубата. Когато капитанът наближи, рицарят се размърда.

– Галери – мърмореше мореплавателят. – Бог да ни е на помощ, много са! – Той погледна към синьото небе. – Не можем да избягаме. Една можеше да не ни нападне, но четири...

– Ще се биете ли? – попита рицарят.

Капитанът разпери ръце.

– Може да не ни предизвикат – отчаяно каза той. – Може само да поискат откуп.

Рицарят кимна. Знаеше, че капитанът лъже. Обърна се към момчето, което се беше промъкнало до него.

– Хубав ден за умиране – прошепна той. – Помогни ми да сложа бронята.

Момчето притича към фалшборда и донесе с мъка тежката ризница. Докато се обличаше за битка, рицарят се оглеждаше. Екипажът беше направил всичко, което можеше.

Сега цареше гробна тишина, нарушавана само от плискането на водата по бордовете на кораба и глъчката от наближаващите тъмни галери.

– Вестители на смъртта – прошепна рицарят.

Капитанът го чу и се обърна.

– Защо толкова много? – попита той объркан. – Сякаш са знаели, че сме тук.

Рицарят нахлузи ризницата и закопча кожения колан за меча на кръста си.

– Какъв е товарът ти?

Капитанът сви рамене.

– Пътници, плодове, мехове с вино, някой и друг топ плат.

– И няма никакво съкровище?

Капитанът се усмихна ехидно и продължи да оглежда небето за вятър, но златистият блясък на слънцето сякаш се подиграваше с тревогата му. Рицарят погледна галерите – издължени, черни и хищни. На палубите им зърна струпани мъже с жълти памучни кафтани и бели чалми. Той замръзна и присви очи.

– Мамелюци!

Момчето вдигна поглед.

– Какво, господарю?

– Свети мощи! – възкликна рицарят. – Защо елитни бойци, каймакът на армията на халифа, преследват с галери кораб, който кара само вино и плодове?

Момчето го погледна безмълвно и рицарят го потупа по главата.

– Стой близо до мен – прошепна той. – Стой до мен и ако падна, не показвай страх. Това е най-добрият ти шанс да оцелееш.

Галерите приближиха и рицарят усети зловонието на стотиците потящи се роби, които гребяха. Чу заповедите на капитана-мавър, отсечената арабска реч се носеше ясно над водата. Греблата проблясваха като стотици копия, докато галерите обграждаха застиналия в безветрието кораб. Едната застана откъм кърмата, друга – откъм носа, а третата и четвъртата – от двете му страни. Капитанът на "Сейнт Марк" изтри потното си лице с ръкава на жакета си.

– Може да не ни нападнат – прошепна той. Обърна се и рицарят видя облекчение в очите му. – Искат да говорим.