Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 26

— Аз не бих го направила — младата жена насочи автоматичното оръжие, точно когато той се готвеше да сложи на рамото си дългия цилиндричен ПЗРК.

Мъжът замръзна за една дълга секунда. Шера подуши страха, струящ от тялото му, както можеше да усети решителността му да извърши убийство.

— Само мръдни и главата ти ще хвръкне — каза остро тя. — Тамбър, предупреди проклетата къща. Имаме ракетен комплекс.

Шера нямаше идея как да го спре, преди той да изстреля ракетата. Ръката му беше на спусъка, а оръжието беше почти поставено за директно попадение на къщата.

— Евакуация, Тамбър. Евакуация — Шера даде заповед да се евакуират от къщата, чувайки отдалеч как в контролната зала избухва хаос.

— Струва ли си да умреш? — попита тя нападателя, виждайки как ръката му се стяга на спусъка. — Мога да го уредя, приятелче, ако не го свалиш долу веднага.

— Отвратителни… — ръката му се напрегна.

Шера стреля незабавно, но спусъкът беше натиснат, преди мъжът да падне и ракетата полетя към целта си.

— Пазете се! Пазете се! — изкрещя младата жена. — Господи, опразнете къщата веднага! Веднага!

Тя знаеше, че не е имало време да се евакуира къщата, и че няма начин всички да са се измъкнали в безопасност. Затича се към падналия и установи, че той не е издъхнал. Моментално изправи гърба му, без да обръща внимание на кръвта, мокреща рамото му и викът на болка, когато изви ръцете му назад, за да ги обездвижи със стоманени белезници. После скочи на крака.

— Вземете това копеле — извика Шера към двама от приближилите се мъже, когато чу експлозия по-надолу в планината. — Останалите идвате с мен. — Тамбър, докладвай! — извика тя в микрофона, докато тичаше надолу. — По дяволите, докладвай!

Чуваше виковете на заден план, когато заповедите бяха препредавани, но не и Тамбър.

— Няма попадение — внезапно извика гласът й в ухото на Шера и тя почти се препъна надолу по склона, когато гледката на къщата изникна пред очите й. — Нямаме попадение! Няма попадение. Ракетата падна.

Или нещо я беше свалило. Силно залесената планина с нейните дървета с дебели стволове, беше спасила кожите им. Два широки, вековни дъба горяха в основата на планината от сблъсъка, който беше задействал експлозивите в ракетата. Породите се движеха бързо из дворовете, дърпаха маркучи от водопроводните кранове разположени навсякъде из имението, за да потушат пламъците, преди цялата планина да бъде обхваната от огъня.

— Провери останалите — извика Шера в микрофона, после се обърна и хукна обратно по пътя, по който беше дошла.

Щеше да убие копелето.

Когато приближи двете Породи, влачещи пищящия мъж надолу по склона, тя позволи на силното котешко ръмжене от ярост да се откъсне от устните й. Те спряха, пуснаха товара си и се отдръпнаха, щом тя пристъпи по-близо.

Той ридаеше. Като дете, заловено в някаква беля, за която знае, че ще доведе до наказание. Копелето дори не се беше разкаяло, просто беше ужасено.