Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 28

Раните никога не й бяха повлиявали особено. Тя помагаше на Док за нараняванията на Калън, често и на Тайбър, в продължение на години. Но като видя безупречната плът на Кейн, разкъсана брутално, стомахът й да се преобърна заплашително.

— Шера, имам нужда от още превръзки — каза рязко Док, когато тя спря зад него. — Вече се наложи да дам успокоително на Меринъс, когато видя това, а всички останали са заети.

Притичвайки до мивката, Шера насапуниса ръцете си, изплакна ги и ги подсуши, преди да се втурне обратно към кушетката. Застана пред Кейн и подготви марля, докато гледаше надолу към инструментите и малката метална купа с дървени отломки.

— Проклет касапин — измърмори Кейн с гримаса, когато Док отново затърси трески.

Той държеше главата си наведена, раменете прегърбени, сякаш го болеше, макар Шера да знаеше, че в този момент, областта вече би трябвало да е безчувствена.

— Доста е зле. Нуждаеш се от няколко шева — измърмори Док. — Имаш късмет, синко. Тези летящи отломки можеха да се забият в белите ти дробове.

Шера се бореше да овладее чувството на ужас при тази мисъл. Стомахът й се преобърна, тя преглътна мъчително и подготви конците, от които докторът щеше да има нужда.

— Добре ли си? — попита я Кейн, гласът му звучеше напрегнато, а главата му още беше наведена.

— Добре съм — отвърна тя непроницаемо.

Младата жена не можеше да повярва, че той е тук и че нападението едва не го е убило. Фактът, че бе в съзнание и относително невредим, я изуми.

— Другите? — очите й се повдигнаха към доктора.

Док изсумтя раздразнено, докато се занимаваше с измъкването на още една треска.

— Имат само леки наранявания. Клон поряза единият от тях. Другият беше хвърлен към сградата. Този е най-зле. Ако остане за малко неподвижен, може и да успея да извадя проклетите трески преди следващата седмица.

Кейн помръдна отново, извъртайки се малко по-далеч от Шера. Тя се намръщи към сведената му глава. Беше ли ранен по-лошо, отколкото признаваше? Той се държеше толкова нетипично, че тя се премести, докато застана пред него, след това се наведе, за да прегледа голите му гърди за някакви рани.

Шера замръзна от ужас, когато главата му най-сетне се надигна и от устните му се изплъзна една примирена въздишка. Белезите бяха ужасяващи. Дълги назъбени линии разкъсана плът се простираха от едната страна на загорелите му гърди до другата. Едната прорязваше малкото мъжко зърно, а другите пресичаха гръдния му кош, като безумна карта на насилие. Не бе видяла тези белези в лабораторията. А личеше, че са стари.

Дейън каза, че е нападнал Кейн онази нощ. Че той би трябвало да е мъртъв. Сега вече знам, защо Кейн страдаше толкова силно през всички тези месеци, в които беше в болницата, Шера. Те не ми позволиха да го видя тогава. Но раните бяха потресаващи.

Шера си спомни как Меринъс й разказваше за злото, причинено от Дейън, когато се бе опитал да убие нея и наскоро заченатото дете на Калън.

Погледът на Кейн беше твърд, докато я гледаше.

— Ти също ли ще припаднеш? — попита я предпазливо. — Меринъс вече го направи. Не мисля, че рамото ми може да поеме още една припаднала женска точно сега.