Читать «Да целунеш звяра» онлайн
Лора Лей
Лора Лей
Да целунеш звяра
Пролог
Шера стоеше безшумно в сенките на мотела и наблюдаваше внимателно. Очите й се присвиха, когато видя как една група от девет мъже се раздели и всеки от тях пое към стаята си. Изглеждаха бесни, но един от тях бе хладнокръвен и много опасен. След като откара Док на безопасно място, тя ги проследи от летището, а после ги последва до Санди Хоук и видя как се регистрират.
Кейн не й напомняше за Меринъс по никакъв начин. Той бе тъмнокос със студени сини очи. Силната челюст и високите скули намекваха за индианския му произход, а мускулестото му грациозно тяло показваше военната подготовка, през която бе преминал. Тя познаваше външния вид и начина, по който се движи един убиец. Беше израснала сред такива, бе изнасилвана от тях повече от веднъж. Но този познаваше лично.
Този мъж й бе доставил удоволствие. Въпреки молбите й, въпреки че желаеше противното, той я бе взел под безчувствените очи на една камера. Беше я довеждал от един оргазъм до друг, като взаимно бяха подклаждали страстта си.
Наистина ли бяха изминали единадесет години? Господи, споменът за онази нощ я измъчваше дори сега, като че ли се бе случила едва вчера. Това бе мургавият войник, който се бе заклел да й помогне и да я освободи. Беше отишъл при нея, държейки свободата в едната си ръка, а в другата сърцето й, и бе прекарал нощта, учейки я какво удоволствие може да изпита женското тяло. А след това си бе тръгнал и никога повече не се върна. Но лекарите го направиха. Те се кикотеха, докато гледаха видеозаписа, и се надсмиваха над нещата, които Кейн й бе правил и които тя бе правила на него — всичко в името на науката. Изнасилванията не я бяха оплодили. Те се чудеха дали удоволствието би го сторило.
Тя беше Порода. Беше обучавана в лабораториите на Съвета по генетика, не беше човек, а само едно животно в човешка форма, нищо повече. Дори сега, десет години след освобождаването й от лабораториите, Шера не беше сигурна какво е. Човек или животно. Знаеше само, че за много кратко време, в прегръдките на този мъж, бе станала жена. Щеше да го мрази заради това до последния си дъх.
Тя беше създадена, не родена. Обучавана, не отглеждана. Когато Кейн я бе докоснал, беше оживяла. Когато той я излъга, тя изгуби единственото, което някога бе имало значение в живота й, и сега, жива или мъртва, вече й бе все едно. Всичко, което имаше значение бе оцеляването на самия Прайд. Тяхното убежище тук, в Санди Хоук, бе изложено на риск по начин, който никога не би могъл да бъде избегнат. И те отново бяха бездомни. Бездомни и преследвани.
Шера сви юмруци от ярост, когато Кейн се забави пред стаята си, лениво допушвайки цигарата, която бе запалил няколко минути по-рано. Искаше да го убие веднага. Бе се заклела, че ще го направи, ако някога го срещне отново. Бе се заклела, че ще се погрижи той да си плати за всеки един миг страдание, което бе изтърпяла през всички тези години, че ще го накара да си плати, задето я бе лъгал, и го бе направил толкова лесно и без знанието й. Беше я предал, точно както бе предал и сестра си.
