Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 27

— Охо — прошепна тя с опасно хищническо ръмжене, като се наведе надолу, коленете й се огънаха, за да се втренчи в бледото лице. — Какво имаме тук? Малка среднощна закуска? — Шера показа зъбите си и видя как очите му се разшириха при вида на острите кучешки зъби от двете страни, отгоре и отдолу. Тя беше една от малкото Породи с два пълни комплекта заострени оръжия. Никак не й бе лесно да ги държи скрити зад дискретни усмивки и преструвки на срамежливост, докато живееха в малкия град на източен Кентъки, където се укриваха преди.

Вече нямаше нужда да ги крие. Тя издърпа очилата от очите си, знаейки, че сега блестят зловещо на пълната лунна светлина, светеща над главите им.

Мъжът изкрещя секунда преди очите му да се извъртят и да изгуби съзнание. Шера изсумтя хладно.

— Отведете го в клетките — изправи се, когато даде кратката заповед на двамата охранители. — Сигурна съм, че Кейн и Калън го чакат.

Сега ракетите. Тя разтърси глава, борейки се да диша между учестените удари на сърцето си. Как, по дяволите, беше успял да премине през външната охрана и да стигне толкова далеч надолу в планината, преди да се появи на радара?

— Имам нужда от още две Породи тук. Трябва да се проверят тези, които охраняват външните огради, както и защитните сигнали — изкрещя Шера в микрофона, за да е сигурна, че е била чута през врявата в стаята за комуникации.

— На път са — гласът на Калън беше изпълнен с потисната ярост. — Докарай си задника обратно тук веднага. Нуждая се от теб. Имаме ранен.

— Кой? — страхът стисна сърцето й при мисълта за семейството й, когато бързо започна да се спуска от планината.

— Експлозията предизвика летящи отломки, които улучиха няколко от пазачите, а Меринъс е разстроена от това, че си там горе. Върни се тук и я успокой. Не искам да роди бебето, преди да му е дошло времето.

Което означаваше, че Меринъс е повече от разстроена. А това пък означаваше, че някой близък на Меринъс…

— Къде е Кейн? — остро издиша Шера.

Последва мълчание.

— О, Боже… — коленете й омекнаха от страх. Събра всичките си сили и не спря да тича по останалия път до отворената врата, която я очакваше.

Не можеше да мисли, не можеше да диша. Отказваше да признае изгарящата болка, която разкъсваше гърдите й и я караше да иска да вие от болка. Пренебрегна отчаянието, пренебрегна страха и се втурна с всички сили към къщата и към своята половинка.

— По дяволите, ако не спреш да ме мушкаш, ще ти счупя пръстите — озъби се Кейн на доктор Мартин, когато той извади дълго парченце дърво от рамото му и притисна дебела марля към кървящото място.

Плътта на рамото му беше разкъсана, ожулена и капеше кръв, а Док работеше върху нея, за да я почисти.

Гладкият съвършен мускул се сви болезнено, когато Док постави още една инжекция антисептик, за да заглуши болката, преди да продължи с ваденето на треските от плътта. Шера спря на входа на добре оборудвания медицински кабинет и се втренчи с ужас в раните му.