Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 25

— Колко близо? — тя задържа гласа си тих, докато проверяваше часовника си. Беше малко след един, няколко часа, след като се изплъзна от заплахата на Кейн.

— На по-малко от четвърт миля, движи се по диагонал на три часа от мястото, на което се намираш. Бавното напредване по настоящата посока ги води право към задния вход на основния двор — връзката прещрака няколко пъти, като канала продължаваше да се актуализира, за да гарантира безопасността, докато Тамбър говореше.

Шера спокойно извади оръжието си от кобура му, провери бързо пълнителя и се раздвижи предпазливо. Тялото й се движеше плавно, готово за всяка заплаха, която щеше да открие. Закрачи бързо към предполагаемото местонахождение на нарушителите.

— Дръж ме в течение за позицията и разстоянието — измърмори Шера в микрофона. Издърпа очилата за нощно виждане на очите си и плъзна прозрачния радарен дисплей на място.

Две точици изскочиха веднага на малка карта в периферията на дясното й око. Нейната собствена отразено в синьо, а неизвестният топлинен източник — в червено. Шера се спусна по склона на планината. Придвижваше се ниско приведена през гъстите храсти и плътната шума, докато напредваше към нарушителя.

Неизвестен означаваше, че Тамбър е проверила всяка връзка и местоположение на Породите, които се предполагаше, че са в планината. Имаше една точка на движение в повече, отколкото трябваше, а не беше получила никакво предупреждение от охраната за това място. Затова бе сигнализирала Шера да провери на място.

— Всичко, което откривам в момента, е една аномалия — каза тихо Тамбър, докато Шера се приближаваше, без да изпуска от поглед зеления флуоресцентен дисплей на очилата, които покриваха горната част на лицето й. — Но това се появи от нищото. В една минута беше чисто, в следващата беше там.

Доверявайки се на другата жена да пази гърба й, Шера забеляза няколко сини точки да се придвижват от други места. Заобикаляйки извисяващите се до раменете й каменни блокове, тя продължи да приближава към аномалията, следейки внимателно малката червена точка, която се плъзгаше по картата. Натрапникът се беше насочил към портата, водеща до основния двор. Той също беше добре охраняван, и в това действие нямаше смисъл. За един нарушител би било по-лесно да получи достъп от много други места, отколкото през задната врата.

Плавно като бриз, Шера се плъзна през гъстата шума, привеждайки се леко, за да избегне горните клони, които биха алармирали един опитен съгледвач за факта, че е преследван.

Съветът или фанатици, това нямаше значение, те просто продължаваха да опитват. Усилията да получат достъп до имението изглежда се увеличаваха с всеки репортаж, който заливаше ефира. Някои от инсинуациите в така наречените доклади бяха повече от обидни, бяха направо опасни. Да бъдат в крак с тях беше почти невъзможно и противодействието ставаше все по-трудно с всеки изминал ден.

А те продължаваха да опитват. Стремежът да се унищожи новия човешки вид като че ли се увеличаваше ежедневно. Премествайки се бавно, по-близо, Шера премина покрай младите борове и полека се приближи зад нарушителя. Когато той попадна в зрителното й поле, в сърцето й нахлу ужас, силен и бурен.