Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 24

Гласът му кънтеше от нарасналата, ослепителна страст, която разкъсваше вътрешностите й на парченца.

О, Господи, само веднъж, помисли си тя прималяло. Да го почувства вътре в себе си, разтягащ я почти болезнено, обладавайки я с дълбоки, силни тласъци, пенисът му да се забива вътре в нея…

— Кейн, моля те… — прошепна тя, отчаянието притъпяваше гласа й.

— Аз те моля, Шера — изръмжа мъжът. — Ще те моля, докато пожелаеш да спра. Кълна се. Тук и сега. Където и както ме поискаш.

Устните му докоснаха врата й, изтръгвайки от душата й вик, когато почувства болезнената, изгаряща нужда, препускаща в тялото й.

— Не — отдръпна се тя от него. — Няма да ти позволя да ми причиниш това отново. Няма да те обичам, Кейн.

Прозвуча кратък, саркастичен смях.

— Ти ме смяташ за проклет глупак, Шера — той поклати глава и я изненада с развеселената нотка, която усети в гласа му. — Добра си, бейби. Толкова си добра, че даже можеш да заблудиш дори себе си. Но не и мен. Помисли върху това. И започни да броиш дните. Защото, проклет да съм, ако ти позволя да бягаш повече.

Четвърта глава

Като че имаше някакво намерение да се подчинява на всяка команда, която Кейн й бе дал, помисли си Шера по-късно същата нощ, все още много ядосана, след като се присъедини към планинските патрули над имението.

Той не й беше наредил да се върне в къщата. Не че това щеше да има някакво значение, а и изглеждаше достатъчно умен, за да не опитва. Тя благодари на Бога, че не го бе направил. Тялото й се бунтуваше и самият факт, че Кейн е наясно с физическата й възбуда, изглежда само влошаваше нещата.

Твърде много години на въздържание, това е всичко, уверяваше се тя, докато се движеше между дърветата, усещайки меката тишина на нощта като ласка върху сетивата си. Това й напомняше за Кейн. Всичко й напомняше за Кейн.

Докосни ме, Шера. Гласът му я галеше, като най-нежния бриз, когато ръката й обхващаше ерекцията му и караше плътта й да настръхва от удоволствие. Той беше твърд като стомана, горещ и дебел. Пенис, който щеше да задоволи дори най-придирчивата жена. А тогава Шера беше повече от задоволена.

Младата жена потръпна, вагината й се стегна при мисълта за това колко пълно я бе задоволил в лабораторията. Движейки се вътре в нея, тялото му беше обтегнато от усилието да контролира нуждата да излее собственото си освобождение, докато я докарваше високо, по-високо до нейната кулминация.

Стига, нареди сама на себе си и въздъхна тежко. Спомените нямаше да доведат до нищо друго, освен да я направят по-слаба, по-гладна. Не можеше да си го позволи.

— Шера, установихме необявено движение, източно от теб. Подсигурена ли си?

Тамбър Мейсън, дребна, срамежлива женска Лъвска порода, заговори крайно напрегнато по комуникационната връзка, а Шера застана неподвижна срещу широката основа на едно дърво.