Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 23

Гласът му се беше повишил, и нещо повече, той се бе преместил. Шера се отдръпна, осъзнавайки, че е отстъпила секунда преди да се блъсне в скалата зад себе си.

— Опитвам се да бъда разумна — отсече тя. — Нещо, което ти не си, Кейн. Нямаш представа какво би могло да се случи. Не знаеш как ще ти повлияе това…

— Знам как ми влияеш ти — изръмжа мъжът. — Знам, че пенисът ми е като стомана в панталоните ми деветдесет процента от времето, толкова съм възбуден да вляза в теб. Знам, че всеки път, когато видя нещо като драскотина по кожата ти, искам да разкъсам някого на парчета. Натъртванията ти ме разяряват. Знам, че независимо от случилото се в лабораторията онази нощ, никога не го преодолях. Никога не забравих. И, за Бога, никога не се отказах. Ти се отказа.

— Аз се примирих — накъсан и дрезгав, гласът й отрази цялата болка и ярост от последните години. — И сега е твой ред, Кейн. Време е да приемеш, че всичко приключи. Приключи през нощта, когато онези копелета ме изнасилиха… О, Боже — тя притисна ръка към устата си, като го видя как пребледнява, видя болката, която премина по лицето му.

Отблъсквайки се буйно от каменния блок, Шера се отдръпна достатъчно далеч от Кейн, за да избегне докосването му, достатъчно далеч, за да вдиша от жаркия нощен въздух, вместо горчивия вкус на болката.

Едва си спомняше онази нощ. Неясно, замъглено. Наркотиците бяха реагирали срещу хормоните, бушуващи в организма й. Учените нямаха представа за грешката, която бяха направили, докато тя не започна да се гърчи под копелето, което я изнасилваше.

— Шера, бих дал собствения си живот, за да те предпазя от това — прошепна Кейн зад нея. — И това е истина.

Тя поклати глава с чувство на неизбежност.

— Не, Кейн. Ти почти даде живота си, така или иначе, а ние никога не го разбрахме. Не е твоя вината. Не се обвинявай за това — и тя не го правеше. Просто го беше приела. — Аз не съм момичето, което обичаше тогава. Момичето, което се влюби в теб вече не съществува. То умря заедно с детето, което изгуби. Всичко, което остана, е убиец — тя не можеше да си позволи да бъде нещо повече. — Аз съм Порода, Кейн. Ни повече, ни по-малко. И съм разгонена. Това е физическо. Биологично. И ние нямаме представа как ще повлияе това на теб. Не съм готова да рискувам.

Шера можеше да го почувства зад себе си, сякаш топлината на тялото му беше физическа ласка. Тогава Кейн я докосна, дланите му се плъзнаха надолу по ръцете й, открадвайки силата й с допира си. От устните й се откъсна скимтене.

Неговото докосване.

Гърдите й бяха толкова чувствителни, че я боляха, кожата на ръцете й предаваше всяко докосване на мазолестите му длани директно към напрегнатите й зърна и набъбналия клитор.

— Аз съм силен човек, Шера — прошепна той, дъхът му погали врата й, когато тя усети главата му да се навежда към нея. — Живях дори когато исках да умра, защото теб те нямаше. Борих се за теб дори когато мислех, че си мъртва. Наистина ли смяташ, че това е само биология? Че някаква сила, по-малка от смъртта, ще ме задържи далеч от тялото ти, от това да те чукам, докато започнеш да крещиш да спра?