Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 21

Зимната нощ внезапно се изпълни с жарка, чувствена топлина, която проникваше в костите й. Прииска й се да се отпусне за ласките на Кейн, които със сигурност щяха да последват. Може и да бе побеснял от яд, но когато пристъпи в осеяната с каменни блокове местност, където бе седнала, похотта завладя сетивата й подобно на горещ като лава копнеж.

— Не те мислех за страхливка, Шера — първите думи излезли от устата му накараха косъмчетата на тила й да настръхнат яростно.

Тя не беше в състояние да сдържи ниското гневно ръмжене, което завибрира в гърдите й.

— Има разлика между страхливост и безразличие, Кейн — озъби се младата жена, после скръсти ръце пред гърдите си и проследи с поглед приближаването му. — Ни най-малко не съм изплашена от теб. Сега ми кажи, защо ме последва тук горе? Всичко, което имаш да ми казваш, може да бъде направено по комуникационния канал.

— Наистина ли? — той изсумтя, спирайки на няколко инча от нея. — Наистина ли искаш останалите от Прайда да чуят как ти казвам точно колко силно смятам да ти напляскам задника, задето си тръгнала така? И колко дълбоко възнамерявам да заровя пениса си в хлъзгавата ти вагина, докато го правя?

Шера щеше да се обиди, ако внезапната представа, която премина през съзнанието й не накара женствеността й да запулсира в отговор. Пулсираше? По дяволите, тя туптеше, като кървяща отворена рана, молеше да бъде изпълнена. Но това не означаваше, че щеше да му позволи да разбере.

— О, не си ли смел? — вдигна едната си вежда презрително. Проклета да е, но не възнамеряваше да се гневи истински, това щеше да й причини само вреда. Сякаш се нуждаеше от кръвта, препускаща бързо към клитора й, носеща слаби следи от хормона, освободил се от жлезите на езика й, към останалата част от тялото й. — Нали знаеш, Кейн, бих могла да издера очите ти с лекота. Аз съм котка, помниш ли?

Той изсумтя саркастично.

— Ще се престоря на твоя вълк и ще те изям тогава — сряза я мъжът. — Няма къде да ми избягаш.

Ръката й се раздвижи, преди Шера да вложи някаква мисъл в това, и замахна към лицето му. Изненадващо, той я хвана секунда преди удара.

— Прекрачваш всички граници — сопна се тя гневно. — Омръзна ми от забележките и завоалираните ти обиди, Кейн.

— И на мен ми писна и се уморих да бъда обвързан физически и емоционално с една вещица, която няма здравия разум да се грижи сама за себе си — изръмжа мъжът в отговор. — Смяташ ли, че не знам точно през какво си преминала през всички тези години, Шера? Колко е лоша възбудата и как постоянно нараства, без значение какво правиш, за да я спреш? Ти можеше да ме намериш по всяко време.

В очите му проблесна ярост. Сините дълбини светеха от гняв, а устните му се свиха. Това я раздразни, направо я вбеси.

— О, да, наистина щях да го направя — Шера дръпна ръката си, тялото й изтръпна, сърцето я болеше дори от такова докосване. — Щях да дойда и да те умолявам плачейки, да ме отървеш от това обвързване, макар да знаех, че си ме лъгал от самото начало. Просто да дойда пред вратата ти и да те помоля мило да ме изчукаш, за да облекчиш тялото ми. Дори да бях наясно какво е разгонването, нямаше ни най-малък проклет шанс това да се случи — да поддържа гласа си нисък, да сдържа яростта си зад грубото ръмжене беше едно от най-трудните неща, които някога бе правила през живота си. Шера искаше да крещи, да беснее, да удря, да го нарани толкова, колкото тя бе наранена, когато мислеше, че я бе изоставил.