Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 20

Не можеше да потиска съжалението си, че не е способна да зачене, нито пък мъката от загубата на детето, което някога бе носила. Утробата й се присвиваше предупредително, една подготовка за силните спазми, които знаеше, че щяха да дойдат много скоро — тялото й изискваше да бъде създаден нов живот, който зачеването би осигурил. Шера бе унищожила всички шансове за това със собственото си невежество, още преди години. А беше толкова уморена от борбата с Кейн и възбудата, надигаща се вътре в нея.

Той беше нейната половинка. Беше разбрала това, след като изучи истинската дълбочина на свързването между Меринъс и Калън. Това не правеше положението по-лесно за справяне. Да знае, че той е единственият мъж, на когото можеше да позволи да я докосва и да я държи, не вещаеше нищо добро за бъдещето й.

— Можеш ли да станеш по-упорита, Шера? — изплющя гласът на Кейн в слушалката в ухото й и я накара да се напрегне и да спре по пътя нагоре в планината.

С безмълвно проклятие, тя дръпна очилата от върха на главата си към очите и активира прецизния локатор. Молеше се Кейн да е в комуникационната сграда, а не да е поел нагоре в планината. По дяволите. Там беше. Шера видя уникалния му локатор, движещ се неотклонно близо до нея. Другата патрулираща Порода се отдръпна назад, оставяйки му пространство, докато той избираше най-краткото разстояние, което щеше да го доведе до нея.

— Вероятно бих могла — изсумтя Шера с чувство на безсилие.

Сега усещаше как очакването нараства в нея. Сякаш гласът му беше задействал ключ, който позволи на тялото й да разбере, че половинката й е в непосредствена близост. Гърдите й внезапно станаха чувствителни, подуха се отново, зърната се надигнаха към плата на потника й, когато тя спря и седна върху един голям обрасъл с мъх камък. Нямаше да постигне нищо добро, ако се опитваше да избяга от него. Той беше невероятно упорит.

Шера въздъхна дълбоко, улавяйки слаба следа от неговото ухание, докато той приближаваше. Очите й се затвориха в отговор на внезапния прилив на кръв, която започна да бучи във вените й. Кейн миришеше възхитително, диво и възбуждащо, страстта му достигаше опасния ръб на разгорещената миризма.

Той щеше да бъде твърд, помисли си младата жена с въздишка. Пенисът му щеше да се притиска плътно в дънките му, предизвиквайки я да го освободи, да го вземе, така както й се искаше. Шера поклати глава при тази мисъл. Самоконтролът й беше на привършване. Липсата на сън и нарастващата възбуда започваха да вземат дължимото.

Шера отстрани микрофона на предавателя от лицето си, изключвайки останалите от всичко, което щеше да каже. Слушалките още бяха на мястото си обаче, и тя беше в състояние да държи връзка с другите пазачи, както и с комуникационния център. Свали очилата, когато видя светлата точица, представляваща локатора на Кейн, която я известяваше, че се приближава неотклонно към нея. Той знаеше точно къде се намира тя. Малкият предавател в задната част на дънките й позволяваше да бъде проследена лесно от компютъризираните очила, които носеха всички Породи, натоварени със задачата да отговарят за безопасността им. Шера прибра своите очила в калъфа на практичния си колан и зачака Кейн.